Дори и ново опрощаване на дълга на Гърция няма да помогне на страната в дългосрочен план, смята германският икономист и президент на базирания в Мюнхен икономически институт Ifo Ханс-Вернер Зин. Страната трябва да напусне еврозоната, казва той в интервю за германската икономическа телевизия N-TV.
Ханс-Вернер Зин напомни за предишните две опрощавания на част от дълга на Гърция през 2012 г. - едно бе частно в размер на 107 млрд. евро и едно държавно в обем от 43 млрд. евро. По думите му това е бил най-големият фалит в историята. Въпреки това обаче Гърция не е в състояние да финансира стандарта си на живот сама. Икономиката не е конкурентна, защото заплатите са твърде високи, а Гърция е свикнала да живее на кредит. Ето защо националният дълг на свой ред само за три години отново е достигнал ниво, което отчасти трябва да бъде опростено. “И така играта вероятно ще продължи вечно”, казва Зин.
Така според него и ново частично опрощаване на задълженията няма да спаси страната и след няколко години отново ще се стигне до същата ситуация, освен ако Гърция не напусне еврозоната. „Само чрез излизане от еврозоната и обезценяване на валутата ѝ страната ще може отново да стане конкурентоспособна и сама да се финансира“.
Според Зин едно евентуално напускане на еврозоната от страна на Гърция няма да доведе до принудително напускане и на ЕС.
Припомняме, че в края на септември държавният дълг на Гърция възлиза на почти 322 млрд. евро, а с това – на 179% от брутния вътрешен продукт. „Вероятно целта е постигане на дълг в размер на 120% от БВП, защото това са и изискванията на Международния валутен фонд. Виждате сами, колко безсмислена е цялата тази спасителна архитектура. Колкото повече кредити се стичат, към които се свиква, толкова по-голяма става нуждата от нови кредити“.
Зин припомня, че германската държава вече е предоставила около 76 милиарда евро на Гърция - независимо от това дали Гърция ще остане в еврозоната, или не. А едно оставане на Гърция в еврозоната вероятно в дългосрочен план ще излезе по-скъпо, отколкото напускането ѝ. Според него страната ще поема нови и нови дългове, тъй като не е конкурентна.
Така че, по думите на Зин, остава само една възможност за „саниране“ на страната – тя да стане отново конкурентна, след което и икономиката ще тръгне отново нагоре. А това се постига според него чрез обезценяване на валутата. Така че според него едно „подстригване на дълга“ на Гърция трябва да се обвърже с напускане на еврозоната. Това ще доведе до значително намаляване на заплатите в страната, като местните услуги ще поевтинеят паралелно, което би ограничило реалното намаление на доходите. Но длъжниците ще могат да погасяват своите вътрешни задължения, а външният дълг така или иначе ще си остане проблемен, независимо дали се изчака падане на заплати и цени, или се вземе решение за напускане на еврозоната.
Другото възможно решение според Зин е страната да остане във валутния съюз, но заплатите и цените да продължат да спадат. Това според него ще утежни социалното положение, синдикатите ще се противопоставят на подобно решение, а длъжниците ще фалират.
Ако се приеме, че драхмата е с 50% по-слаба спрямо долара и еврото, то Гърция ще трябва да плаща двойно повече за вноса си. Това ще доведе до намаляване на жизнения стандарт на гърците, но по думите на икономиста не може да се избегне. От друга страна – тогава може да се създадат много нови работни места, тъй като ще се купуват повече местни стоки и по-малко скъпа вносна продукция. Така например в момента Гърция внася повече аграрни стоки, отколкото изнася. Ако вносът стане прекалено скъп, гърците ще започнат да купуват повече продукция от своите фермери. А освен това страната може да стане по-атрактивна и като ваканционна дестинация. Ниските заплати и по-евтината земя може пък да привлекат чужди инвеститори.