Тази седмица терористичният атентат във Франция отново повдигна въпроса за свободата на словото и дали може да има някакви ограничения върху нея. Ще се опитаме да разгледаме темата през призмата на икономиката.
Съвременните страни разчитат на принципа на разделението на властите, за да избегнат диктатурата и несправедливостта. Понякога обаче именно четвъртата власт – медиите, се оказва тази, която води до най-ефективно решение на проблемите на едно общество.
Дали има връзка между свободата на словото и икономическото благосъстояние на една страна? Нека погледнем класациите.
Репортери без граници прави годишен доклад, в който прави класация на 180 страни по света, подреждайки ги по свобода на информацията. За 2014 г. страната с най-свободна преса в света е Финландия, с оценка от 6,4 пункта. На второ място е Холандия – с 6,46 пункта, а след нея следват Норвегия – с 6,52, Люксембург – с 6,7 пункта и Андора – с 6,82 пункта. Колкото е по-ниска е оценката, толкова по-малко пречки има пред свободното изразяване на мнение.
На другия полюс са страните, в които публикуването на критична статия или критика на властта е почти невъзможно. Най-несвободната страна в тази класация е Еритрея с оценка от 84,83 пункта. Пред нея са Северна Корея с 81,96 пункта, Туркменистан – с 80,81 пункта, Сирия – със 77,04 пункта и Сомалия - със 73, 19 пункта.
Дотук сякаш няма нищо изненадващо – най-голяма свобода на словото има в богати, добре развити и мирни страни, а най-малко – в бедни, диктаторски и обхванати от конфликти страни. Да видим дали данните за икономиките им ще го потвърдят.
Индексът за просперитет Легатум всяка година измерва комбинацията от богатство според БВП и благосъстоянието според редица социални фактори сред 142 страни по света. Според него, през 2014 г. отличничката по свобода на словото Финландия е на 8-мо място в света по благосъстояние. Холандия отново е зад нея, на 9-то място. Норвегия тук е изпреварила съседите си и заема първото място в света. Люксембург е на стабилното 16-то място. Андора не е включена в списъка с държави, но икономиката на страната също се развива повече от добре.
Обхванатата от кървава гражданска война Сирия е поставена на 129-то място в списъка. За съжаление, индексът на просперитет Легатум не включва данни за Еритрея, Северна Корея, Туркменистан и Сомалия. Затова нека погледнем на кое място са тези страни само по брутен вътрешен продукт (БВП). Според данните на ООН за 2013 г. за 194 държави, Еритрея се нарежда на 161-во място. Северна Корея е на 120-то място, Туркменистан е на 88-мо, а Сомалия – на 174-то.
Това е само поглед върху някои държави, но все пак тенденцията се вижда ясно. Колкото по-свободни са медиите в една страна, толкова по-добре се развива икономиката ѝ и по-добре живеят хората в нея.
В сряда френският хумористичен вестник Charlie Hebdo беше нападнат от маскирани терористи, които убиха 12 души и раниха над 20. Причината за това са карикатури на пророка Мохамед и на лидера на Ислямска държава, публикувани от вестника. Преди време същото издание е било нападано чрез бомби и чрез хакерски атаки. И тук много хора ще се запитат дали журналистите не е трябвало да се съобразят малко. Дали не е трябвало да се опитат да не обиждат по такъв начин вярванията на хората.
Няколко месеца преди да бъде убит от терористите един от редакторите на вестника Стефан Шарбоние е бил помолен от френски политик да не прави сатира с пророка Мохамед. Шарбоние отговорил: „Предпочитам да умра прав, отколкото да живея на колене“.
Това изпитание за свободата на словото във Франция, а и в цяла Европа стои пред всички нас. През 2005 г. датският вестник Жиланд Постен публикува карикатури на Мохамед, които разгневиха целия ислямски свят. В Иран гласуваха за прекъсване на търговските връзки с Дания, а в различни страни – от Алжир до Индонезия, горяха посолства на западни държави, имаше гневни тълпи, стигна се дори и до значителен брой убийства. Имаше и сериозни призиви за бойкот на датски стоки, както и като цяло на западни стоки. Това влоши сериозно търговските и политически отношения между Дания в частност и Запада като цяло от една страна и ислямския свят от друга.
Въпросът тук опира до фундаментални ценности. Западната цивилизация, към която принадлежим и ние, е построена на идеята за разделението на властите и за свободата на словото. За мюсюлманите изображенията на пророка Мохамед са забранени, а карикатурите му са дори още по-обидни. Как да се реши проблемът със съществуването на такива изображения тогава? За мнозина те са именно изражение на свободата на словото – възможността да кажеш това, което другият не иска да чуе. А ако се затворим в себе си и не чуваме другия, прекъснем търговията и станем самодостатъчни, рискуваме да станем бедни, озлобени и нещастни. Точно както Северна Корея.
Всичко по темата следете тук!
22:05 | 13.09.22 г.