Преди две години 45-годишният тогава Стефан Шарбоние (Шарб), главен редактор и карикатурист на сатиристичното списание Charlie Hebdo пише редакционен уводен материал, който днес звучи пророчески. „Нарисувай един славен Мохамед, и ще умреш. Нарисувай смешен Мохамед, и пак ще умреш. Свободата да се шегуваме с всичко, без задръжки, е гарантирана от закона. Системното насилие на екстремистите над тази свобода дори я оправдава още повече. Благодарим на тези банди от идиоти".
Броят на Charlie Hebdo, чието начало е поставено от тези думи, е пълен с повече или по-малко успешни карикатури на Мохамед. Редакционният коментар на Шарбоние е пламенен ангажимент към свободата на изразяване, правото на сатирата, правото на неуважение и дързост, пише Die Welt.
Това e една безкомпромисна пледоария за едно свободно общество. Шарб, крехък, нежен сатирик, плати желанието си за свободата на словото с живота си.
На 7 януари 2015 г. в 11,30 часа „бандата от идиоти“ отвръща и атакува с калашници редакцията на един сатиричен вестник.
Редакцията преживя преди години и умишлен палеж. Заплахите срещу нея обаче не са рядкост. Служителите често са под полицейска закрила, но защитата се оказва твърде слаба. И бодигардът на Шарб сега е сред жертвите.
Терористично нападение с такова невероятно хладнокръвие в единадесетия район на Париж – в мултикултурния квартал "Bobo", е разтърсващо не само за Франция, но и за целия цивилизационен свят.
Charlie Hebdo е, или може би трябва да се напише „беше“, анархичен, античиновнически, антирелигиозен и дори антиислямистки вестник, който в последните години се бори срещу радикалния ислям. Но също така е и редакция, която би могла да бъде достоен наследник на Волтер в най-добрите му моменти. Тоест - решена до последно да защитава свободата на всички мислещи хора по всяко време. И свободата на всички инакомислещи. Точно тази просветена сила липсва на нападателите, които и да са те.
За свободните общества от решаващо значение за бъдещето ще е това дали те са готови да защитават ценностите, на които те са основани. По ирония на съдбата френският писател Мишел Уелбек, чийто скандален роман „Подчинение“ разкрива възможността за управление на Франция от президент-мюсюлманин, заяви в интервю за Welt, че Просвещението вече е извършено. Може само да се надяваме, че той бърка. В сряда вечерта има поне едно доказателство за това - дълбоко потресените парижани и французи демонстрират на Площада на Републиката и в други градове под надписите "Je suis Charlie" - "Аз съм Шарли".
Франция е дълбоко засегната от тази атака. Цялото френско общество, разклатено от продължаващата икономическа криза, драстично високата безработица сред младите хора и хроничната криза на идентичността, е поставено пред огромно изпитание. Защото, разбира се, този атентат ще налее вода в мелницата на Марин Льо Пен и всички онези, които в продължение на години предупреждават за "отчуждаване", "голямата промяна", "подчинение" или "френско самоубийство".
В часовете след атентата се чуват все повече призиви, които предупреждават да не се обвиняват приблизително шестте милиона мюсюлмани във Франция за действията на шепа екстремисти. Дали тези разумни гласове ще бъдат запазени зависи и от разкритията за произхода на извършителите.
Ако се окаже, че те имат френски произход, то Франсоа Оланд и Манюел Валс ще са изправени пред предизвикателство, чийто размер все още не е известен. Но никой не бива да се заблуждава, че този тест е само за Франция. "Je suis Charlie". "Nous sommes tous Charlie". („Аз съм, Чарли." "Ние всички сме Чарли").
Всичко по темата следете тук!
14:02 | 14.09.22 г.