Ако поеме управлението след парламентарните избори на 25 януари, един от основните приоритети на гръцката крайнолява партия СИРИЗА ще е борбата с влиянието на олигарсите върху икономиката, пише Financial Times.
Всеки ход срещу олигарсите, които доминират в големи части на гръцкия бизнес, вероятно ще бъде спорен, но може да получи одобрението както на обикновените граждани, така и на международните кредитори на страната.
Евентуална победа на СИРИЗА, която води в социологическите проучвания преди вота, може да постави началото на месеци на несигурност в еврозоната, като дори съживи страховете, че Гърция може да излезе от валутния съюз.
Според анализатори политиците не са склонни да отслабят влиянието на олигарсите в гръцката икономика, тъй като те разчитат на помощта им, за да финансират предизборните си кампании и да плащат на партийните служители.
Сред критиките към премиера Андонис Самарас относно преговорите за спасителния заем с тройката кредитори бе нежеланието му да се изправи срещу интересите на неговата дясноцентристка партия Нова демокрация.
Някои от тройката смятат, че тежестта на програмата за икономии в Гърция не е била споделена в еднаква степен от работническата класа, понесла ударите от съкращаването на разходите и увеличаването на данъците, и от по-богатите и фирмите, свързани с политиците, които са били защитавани от Нова демокрация.
Освен това сред представители на тройката е имало опасения, че партията е показала традиционната за гръцките правителства снизходителност към приближени медийни компании.
Евентуален кабинет на СИРИЗА ще се заеме с три сектора на икономиката, в които олигарсите са особено активни – месните медии, обществените поръчки и недвижимите имоти. Партията би прекъснала практиката правителствата да раздават безплатно телевизионни лицензи на свои политически приятели.
Освен това СИРИЗА би могла да замрази приватизационната програма на Гърция, докато не бъдат преразгледани спорни продажби. Две големи сделки биха могли да бъдат изложени на риск: концесията за разработване на разширена застроена площ на бившото международно летище в Атина на инвеститори от Гърция, Китай и Персийския залив за 950 млн. евро и концесията за управление на 14 регионални гръцки летища на стойност 1,2 млрд. евро, която беше спечелена от гръцко-германски консорциум.