Истинският проблем на еврозоната са дълговете, а не дефлацията, твърди експерт

Дефлацията не е толкова лоша, колкото повечето хора си мислят, лошите дългове обаче са проблем.  Това твърди лондонският анализатор Матю Лин. Материалът му е публикуван малко преди Европейската централна банка (ЕЦБ) да реши какви са следващите стъпки за борба с явлението. 

“Опасността от дефлация е толкова обезпокоителна, че се очаква ЕЦБ да използва всичко от арсенала си, за да я предотврати и цените да започнат да се повишават отново. Може дори още от четвъртък да започне истинско вливане на ликвидност”, пише Матю Лин в рубриката си в London Eye.

„Всъщност, няма нищо страшно в това цените да паднат“, твърди той. „Това се случва в една икономика на съревнованието. Повечето от нас са доволни, когато покупките поевтинеят“, продължава той.

Инфлацията бе 0,3% миналия месец спрямо 0,4% през октомври, което е значително по-ниска стойност от очакванията на пазара. Инфлацията на потребителските стоки не е достигала целевото ниво на ЕЦБ от 2% от началото на 2013 г. Тя спада с постоянен темп от пика си - 3% в края на 2011 г.

„Ако дефлацията е толкова ужасна, защо двете страни с най-лоша дефлация в Европа - Гърция и Испания, изживяват най-добрия растеж в еврозоната и се възстановяват най-бързо“, пита се Лин. 

Данните подкрепят твърдението му. В Гърция цените падат с годишно темпо от 1,7%. В Испания падат с 0,4%. В същото време икономиката на Гърция се увеличава с 1,9% на годишна база в момента, а икономиката на Испания също расте отново с 1,6% на годишна база.

Икономиките, в които цените още се вдигат, показват различна картина. В Германия инфлацията едва остава положителна, при годишен ръст от 0,5%. Растежът в най-голямата икономика в Европа за третото тримесечие бе едва 0,1% като едва избягна рецесията. Франция показва сходен модел с инфлация малко над нулата, но ръстът изцяло е спрял и страната избегна рецесията само поради намесата на правителството.

„Дефлацията не е толкова лоша, колкото понякога я изкарват популярните икономисти“, казва Лин. Истинският проблем според него са държавните дългове.

Затова той препоръчва еврозоната първо да се опита да реши дълговата криза, вместо да се опитва да вдига цените. Нещо повече, най-вероятно тя няма да има успех с това начинание, твърди журналистът.

"Няма достатъчно доказателства, че падащите цени спират хората от покупки. Ако това беше вярно, ние никога нямаше да си купуваме таблети, смартфони или готини дънки, понеже знаем, че винаги можем да си намерим по-добър модел за по-малко пари в края на сезона или следващата година. Истината е, че ние си купуваме много неща, защото имаме нужда от тях или защото ги харесваме", аргументира се той. 

„Заплахата за ръста от дефлацията е силно преувеличена“, твърди Лин и ни припомня, че „през по-голямата част от 19 век дефлацията е била приемана напълно нормално и това не е спряло индустриалната революция“.

Журналистът смята, че проблемът се корени във високите държавни дългове, които в комбинация с падащите цени стават невъзможни за изплащане в даден момент. В такъв случай, твърди Лин, правилният отговор е да се работи по проблема с дълговете. Страните с много високи нива на дълг (като Италия) би трябвало да преструктурират задълженията си.

„ЕЦБ ще използва всичко, което има, за да се бори с дефлацията“, предрича Лин. „Но най-вероятно това няма да проработи и би било по-добре, ако не проработи“, смята той. 

Наистина, една умерена дефлация може реално да помогне на страни като Гърция и Испания по същия начин, по който помага на обикновените хора. Когато стоките поевтиняват, потребителите стават по-уверени, могат да си позволят да си купят този таблет, или онзи смартфон, или онези нови дънки и започват да харчат отново, казва анализаторът.