Две трети от гърци или декларират по-ниски от реалните си доходи, или изобщо не ги обявяват пред данъчните власти според Стивън Хол, съветник в централната банка на страната. През миналата година 24% от икономическата дейност в Гърция не е била декларирана, за да бъде избегнати данъчното облагане и регулациите – доста над средното за Европейския съюз равнище от 19%.
Международният валутен фонд (МВФ), който изпрати екип в Атина миналата седмица, за да провери държавните сметки на Гърция, би искал да извади по-голяма част от тази дейност на светло, за да се увеличат правителствените приходи, пише The Economist.
След една бедствена рецесия, при която икономиката се стопи с 30%, гръцкият държавен дълг възлиза сега на 174% от брутния вътрешен продукт (БВП). Бюджетният дефицит миналата година бе близо 13% от БВП. Има обаче риск една агресивна кампания за повишаване на събираемостта на данъците само да усложни проблема.
Гърците, още повече от хората в други страни, имат усещането, че парите от плащаните от тях данъци отиват на вятъра. Едно изследване, използващо данни от 90-те години на XX век, класира Гърция на четвърто място отзад напред от общо 26 държави по "данъчен морал".
Гръцкият държавен сектор е по-корумпиран от който и да било друг в страна членка на ЕС според неправителствената организация Transparency International.
Равнището на удовлетворение от държавните услуги е изключително ниско. Нищо чудно тогава, че мнозина гърци нямат кой знае какви угризения на съвестта, че не си плащат данъците.
Гърция се отличава и с голям брой самонаети – нещо, което по принцип води до увеличаване на сивата икономика. Сравнително лесно е за работещите сами за себе си, да укриват данъци и да избягват плащането на социални осигуровки. Гърците имат безброй стимули да правят това: на задълженията към държавата се пада дял от 43% от цената на труда в страната при средно ниво за богатите държави от 26%.
Голямата сива икономика, естествено, намалява приходите на държавата. Всяко увеличаване на нейния дял от БВП с 1% води до повишаване на съотношението дълг-БВП с 0,4% според изследване, направено неотдавна в 11 европейски страни.
Преди Гърция да въведе еврото тя можеше да намалява своите задължения чрез висока инфлация. При условие че паричната политика сега е в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ), този вариант вече не е възможен – инфлацията е отрицателна от повече от една година.
Прекалено голямата сива икономика освен това може да е вредна за икономическия растеж. За фирмите, работещи на тъмно, е трудно да взимат кредити, което на свой ред ограничава тяхната производителност.
22:37 | 12.09.22 г.