fallback

Монти: Европейските лидери да преосмислят правилата за публичните инвестиции

Франция, Италия и Германия трябва да обърнат внимание на различията помежду си и да се опитат да ги решат, призовава бившият премиер на Италия

17:06 | 09.10.14 г.
Автор - снимка
Създател

По време на срещата си в Милано европейските лидери освен да дискутират темите за растежа и заетостта, трябва да се опитат да обърнат внимание на различията и да ги разберат, вместо да ги обобщават в съвместни декларации, пълни с празни приказки, касаещи решителността им. За това призовава бившият премиер на Италия Марио Монти в свой коментар за Financial Times.

Преди три години еврото щеше да експлодира под натиска на пазарите. След значително първоначално напрежение националните правителства – и по-специално тези на Франция, Германия и Италия - работиха в тясно сътрудничество и постигнаха ключови решения в Европейския съвет през юни 2012 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) определи тези решения като достатъчно убедителни, за да предприеме една по-експанзионистична парична политика, припомня Монти.

За сравнение – днес, на фона на спокойните пазари, правителствата може би подценяват бъдещето на еврото и на европейската икономика като цяло. Френският президент Франсоа Оланд, германският канцлер Ангела Меркел и италианският премиер Матео Ренци пристигнаха в Милано на фона на ескалиращи взаимни обвинения. Дори и формулирани в дипломатически план, те разкриват различията в политиките и още по-дълбоко - в националните култури, отбелязва бившият италиански премиер.

Към подобни различния трябва да се подхожда отговорно, а не само да се коментират от едната среща до другата, по начини, от които ще се възползват най-вече популистите.

За да не се случва това, а и заради Европейския съюз, оставете на мира еврозоната, призовава Монти. За да остане тя „общност“, трябва да бъдат изпълнени две основни изисквания – съобразяване с договорените правила и по-голям растеж. Ние или ще постигнем двете, или нито едното.

Франция, Италия и държавите на юг като цяло не бива да обвиняват Германия и севера, за това, че спазват законите и са технократски настроени, просто защото те очакват правилата да се спазват, което е основата на всяко общество. Освен това подчинението на правилата облагодетелства големите държави членки за сметка на малките. Ето защо нарушаването на Пакта за стабилност от Германия и Франция през 2003 г. се прие толкова лошо сред другите европейци.

От друга страна, настойчивостта на Франция, Италия и юга относно нуждата да бъдат създадени възможности за повече растеж не бива да бъдат възприемани от Германия и от севера като знак за разточителство. По-голям растеж в целия ЕС – и особено на юг – е наложителен за всяка една от страните, но и за самото оцеляване на европейската интеграция.

Помирението е възможно. Трябва да има две изходни точки. Първо, в момента Пактът за стабилност като цяло не се спазва. Не можем да говорим за съгласие, когато редица държави членки могат да осигурят лесно удължаване на крайните срокове за постигане на целите. Или дори както всъщност Франция направи - тя просто обяви, че няма да спази изискванията и да получи подкрепата на другите, измежду които е Италия, например, заявявайки, че ЕС не трябва да смята това за нарушение.

Второ, един опростен Пакт за стабилност може и да е бил полезен за началните стадии на еврото. Но Европа вече не може да си позволи да плаща цената на подобен елементарен инструмент. Като не признава ролята на публичните инвестиции, ЕС всъщност накара правителствата да ги зарежат. Трябват ни по-строги, а не по-гъвкави, правила. Това, което е нужно, не е гъвкавостта, с която да се отклоняваме от правилата, а правила, които са икономически и морално строги.

По време на икономическото си чудо в германската Конституция имаше правило, според което публичното финансиране се разрешава само за публични инвестиции. Германците го нарекоха „златно правило“, като първоначално се опитаха да го наложат в Договора от Маастрихт – едва ли не неспазването му да бъде белег на безотговорни принципи.

Идеята за по-благоприятно третиране на публичните инвестиции набира последователи. През 2013 г. Европейската комисия (ЕК) съобщи, че ще се съобрази, но със строги ограничения. Международният валутен фонд и дори ЕЦБ призовават правителствата да увеличат публичните инвестиции. Новият президент на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви голям инвестиционен план за ЕС.

Но новата Комисия трябва да направи повече. Тя трябва да насърчава поддържането на фискална дисциплина на национално ниво, която да е по-благоприятна за инвестиции. Така ще се стигне до пълното прилагане на съществуващия Пакт за стабилност. Освен това могат да бъдат дадени предложения за актуализиране на инструментите на фискалната дисциплина, например, чрез регламент, за да се отрази ролята на продуктивните публични инвестиции.

И най-накрая – да се създаде група, която да представи договорените принципи, които да определят категориите публични разходи като инвестиции по силата на тези инструменти, с цел по-голяма яснота и избягване заобикалянето на закона.

И за финал - една морална бележка. Целомъдрието на фискалната дисциплина се крие в това, че тя защитава бъдещите поколения от злоупотребите на настоящите политици. Да предположим обаче, че дадена страна се нуждае от повече и по-добра инфраструктура, а нейното правителство може да заема средства при лихва по-малка от 1%, за да финансира инфраструктурните проекти с много по-висока норма на възвръщаемост по отношение на растежа.

„А ако тази държава реши да се откаже от подобна инвестиция, тя не действа ли срещу интересите на бъдещите поколения?“, пита риторично Монти.

Германия е такава страна. Тя трябва да бъде насърчавана да действа в съответствие с принципите си и да предлага, а не да се противопоставя на привеждането в съответствие на европейската рамка към тези принципи, пише бившият италиански премиер.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:43 | 09.09.22 г.
fallback