Украинската криза е надвиснала застрашително над парламентарните избори в Латвия в събота в момент, когато балтийската страна се тревожи как е най-добре да подходи към активизиралия се съсед Русия, пише AFP, цитирана от БТА.
За 100-те депутатски места се борят 13 политически партии и обединения. Според социологическите оценки в местния парламент – Сейма, ще успеят да влязат само пет от участващите в надпреварата политически сили.
Разтревожено от намесата на Москва в Украйна, десноцентристкото коалиционно правителство на Латвия приветства увеличаването на силите на НАТО в региона като защита срещу Русия. Но опозиционната лява партия "Център на съгласието", подкрепяна главно от рускоезичното малцинство в страната, възнамерява да уравновеси западната ориентация на Латвия чрез засилване на връзките с Москва.
"Като човек с руски корени на мен ми е по-лесно да говоря за определени практически въпроси в Москва, отколкото, да речем, в Берлин или Вашингтон", каза лидерът на "Център на съгласието" Нилс Ушаковс.
Въпреки че в момента "Център на съгласието" води в социологическите проучвания, изказвания като това вероятно ще накарат другите партии, които се страхуват, че Москва иска да върне балтийския регион в своята орбита, да не поканят формацията на коалиционни преговори.
На второ място по популярност е обединението "Единство", към което принадлежи министър-председателят Лаймдота Страуюма.
Сред петте политически сили, за които се прогнозира, че ще влязат в парламента, са също така Съюз "Зелени и фермери", Национално обединение "Всичко за Латвия! - Отечество и свобода/ДННЛ" и "За Латвия - от сърце".
След като възвърнаха независимостта си през 1991 г. след пет десетилетия на съветска окупация, Латвия и балтийските й съседи Литва и Естония се обърнаха на запад и се присъединиха към НАТО и Европейския съюз през 2004 г. Западната интеграция обаче винаги е била по-малко привлекателна за руските малцинства в страната.
Около една трета от хората в Латвия говорят руски като роден език. Много от тях дори не са латвийски граждани, защото не могат или не искат да изпълнят изискванията за латвийско гражданство, сред които е да говорят латвийски. "Роден съм и съм израснал в Латвия, не разбирам защо трябва да полагам изпит за гражданство, ако съм роден тук", каза 62-годишният Юлиан Берюков от Рига, който преди две години решил вместо това да кандидатства за руско гражданство.
Въпреки че Ушаковс и неговата партия "Център на съгласието" казват, че искат да преодолеят разделението в латвийското общество, много етнически латвийци се отнасят с подозрение към тях. Бившият министър на отбраната и външните работи Артис Пабрикс предупреждава, че предоставянето на по-голямо влияние на "Център на съгласието" или по-малки проруски партии ще дръпне Латвия назад. "Това ще подкопае всичко. То не е приемливо", заяви Пабрикс, който сега е депутат в Европейския парламент.
На неотдавнашната си среща на върха в Уелс НАТО обеща да засили присъствието си в балтийския регион. Хиляди войници на НАТО ще бъдат разположени на ротационен принцип в региона, за да се изпрати силен сигнал към Русия с цел тя да се отдръпне. В същото време близо до латвийска територия се забелязват повече руски военни кораби и изтребители.
28-годишният специалист по информационни технологии и етнически латвиец Калрис Заланс каза, че се страхува да не би в Латвия да се случи това, което става в Украйна, където е анексирана част от страната. Той се надява местните хора да гласуват за която и да е партия, само не за проруски настроените.
"В един съвършен свят Латвия би могла да работи с Русия и ЕС. Но в сегашния свят Русия не действа по този начин", заяви Заланс. "Русия ще се опита да направи в Латвия това, което направи в Украйна", каза той.
19:11 | 12.09.22 г.