Връзката между двете водещи икономики в еврозоната се разклащаше в последните месеци с оглед на различните икономически и фискални подходи. Но след като френският министър-председател посети Германия, експертите вече са на мнение, че страните могат да вземат няколко икономически поуки една от друга, пише в свой анализ CNBC.
Френският премиер Манюел Валс, който е в Германия до сряда, се очаква да се изправи пред трудни въпроси относно действията на правителството му във връзка с изпълнението на реформите и намаляването на дефицита – мерки, които Берлин критикува все по-яростно.
"Аз разбирам съмнението и въпросите на германския народ, неговите представители, а понякога и на пресата – на всички, които казват: "Страдахме от реформи, а французите не са в състояние. Ако те не го направят, това не е добре за Германия", заяви Валс на пресконференция в понеделник.
Във Франция обаче някои се оплакват, че Германия трупа парични постъпления и не полага усилия, за да подпомогне възстановяването на растежа в еврозоната. "Германия трябва да изпълни своите отговорности", заяви Валс в реч по-рано този месец.
Критиците на германската икономическа политика също така насочват атаките си към настоящия експортно ориентиран растеж и нежеланието да се предоставят по-високи заплати, които да засилят потребителското търсене.
Поглеждайки към тези опасения, властите в Берлин и Париж – столиците на двете най-големи икономики в еврозоната, могат са се поучат едни от други.
На какво Германия може да научи Франция?
Фискалната дисциплина
Години наред Франция не успя да ограничи публичния си дефицит в рамките на наложения таван от Брюксел от 3 на сто от БВП. И така ще бъде поне до 2017 г. според последните сигнали от Париж.
Това е една от най-спорните теми за Германия, която балансира бюджета си още през 2012 г. и настоя спасителните планове за най-проблемните икономики в региона да са обвързани с условието за по-строги цели за намаляване на дефицита.
Ефективността
Въпреки че Франция се гордее със своята щедра социална система, тя може да се възползва от пословичната германска ефективност. Неравенството в доходите в двете страни е сходно, макар че Франция харчи много повече, "което предполага, че Париж има нужда от повишаване на ефективността", казва Гунтрам Волф, директор на Bruegel.
Силата на държавата
Според Тимо Клайн, старши икономист в IHS Economics, концентрацията на политическата власт в ръцете на президента Франсоа Оланд може да бъде "неоптимална". За сравнение, федерална структура на Германия означава, че "близостта на вземащите политически решения с икономическите въпроси спомага за по-добри икономически резултати".
Клайн казва също, че Франция трябва да се съсредоточи върху правилата, уреждащи нейните трудови и фондови пазари. Според него френската държава се намесва активно, възпрепятствайки "свободата на вземането на икономически решения от икономическите субекти".
Ролята на синдикатите
Въпреки че членството в профсъюзи във Франция е ниско в сравнение с останалата част на Европа (едва 8 на сто от работната сила), френските синдикати имат огромни правомощия. Те не само те са в състояние да мобилизират гражданите много бързо, но така получават от правителството привилегията тяхното мнение да тежи много при определянето на икономическите въпроси в страната.
"Ролята на синдикатите в Германия бе по някакъв начин намалена с реформите на канцлера Герхард Шрьодер", заяви пред CNBC Волф. "Това е свободна система, в която работодатели и синдикати договарят широките правила в сектора", изтъква той.
Тимо Клайн добавя, че разликата между качеството на образованието, предоставено от най-престижните университети и тези на други места, "допринася за лошите взаимоотношения между синдикатите и бизнеса, като се има предвид липсата на взаимно уважение".
На какво Франция може да научи Германия?
Инвестициите в инфраструктура
Клайн заявява, че Франция е в състояние да обедини големите инфраструктурни проекти по-бързо, отколкото Германия. Той предположи, че това се дължи на централизираната държавна власти и на по-малка опозиция от защитниците на околната среда, "което може да бъде лошо нещо в дългосрочен план".
Според старши икономиста в IHS Economics Германия трябва да повиши инвестициите си в инфраструктурата, особено в областта на транспорта и информационните технологии. Това би трябвало да доведе до "по-нататъшно повишаване на конкурентоспособността, без да се налага да се засегне износът по никакъв начин – точно обратното".
Волф се съгласява, че Германия може да се поучи от френския подход към публичните инвестиции. Той казва, че регулаторните въпроси в сектора на услугите, например, спъват инвестициите, както и че "скептицизмът и протекционизмът" също играят роля при забавянето на нови сектори, като този на информационните технологии.
Производителността
Въпреки спорната 35-часова работна седмица във Франция и многократните призиви за реформи на трудовия пазар френската производителност на глава от населението е по-висока от тази в Германия.
Според данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2013 г. средностатистическият френски работник е генерирал 51,8 евро за всеки отработен час, докато неговият германски колега е постигнал 47,2 евро.
В края на краищата, "ние наистина се нуждаем от предлагането (от Франция – бел. ред.), но в същото време се нуждаем и от търсенето (в Германия – бел. ред.), за да намерим нашето точно място", заключава Волф.
21:26 | 13.09.22 г.