В Европа се разрастват опасенията от нахлуване на руски войски в източната част на Украйна. Русия е струпала 20 000 души войска по източната граница на съседната си страна и може да навлезе под претекст за хуманитарна или миротворческа мисия, предупреди в сряда НАТО.
Според висши военни представители на НАТО от началото на месеца Русия е изтеглила на границата с Украйна танкове, пехота, артилерия, системи за противовъздушна отбрана и войски за логистична подкрепа. Също така на място са и специалните сили и различни звена на ВВС. Няма как да отгатнем намеренията на Русия, но виждаме действията й и те предизвикват огромно безпокойство. "Русия е струпала близо 20 000 боеспособни военни на източната граница на Украйна“, заяви говорителката на НАТО Оана Лунгеску. Тя обвини директно Русия за влошаването на хуманитарното положение в източната част на Украйна: „Русия позволява притока на оръжия и бойци през границата и така подхранва конфликта".
Правителството в Москва обаче отрича това. Русия отрича обвиненията на Запада, че въоръжава и подкрепя проруските сепаратисти, които от средата на април се сражават с украинските сили за сигурност в Източна Украйна. Като демонстрация на сила обаче руснаците обявиха, че в периода между 4 и 10 август ще проведат военни учения с участието на бомбардировачи и изтребители в близост до границата.
Същевременно и полският премиер Доналд Туск предупреди за възможна инвазия на Москва. „Заплахата от директна намеса на руската армия в Украйна се увеличи в последните няколко дни“, заяви Туск. И външният министър на страната Радослав Шикорски заяви, че руската страна е възстановила своята бойна готовност в граничния район на Украйна, като там в готовност са няколко батальона. С тях може „да се упражни натиск, или дори да има нахлуване“, заяви Шикорски. Междувременно федералното правителство на Германия призовава правителството в Москва да се въздържа от всичко, което допринася за по-нататъшна ескалация на напрежението. В последните битки срещу проруските сепаратисти в региона според украинската армия са били убити още 18 войници. По-рано тази година НАТО вече предупреди за струпването на 40 000 руски войници по границата между Украйна и Русия. През юни обаче броят им намаля до по-малко от 1000. Въпреки това Москва отново дислоцира войски в пограничния район.
Анализаторите припомнят, че Русия и преди е използвала военни учения като прикритие за нахлуване.
През миналата седмица Европейският съюз и САЩ постигнаха съгласие за налагането на допълнителни санкции на Русия заради действията ѝ в конфликта. По този начин бе дадено началото на третата фаза на най-голямото противопоставяне между Москва и Запада от края на Студената война досега.
Във вторник пък стана ясно, че руският президент Владимир Путин е възложил на правителството да обмисли мерки в отговор на западните санкции срещу Русия. Путин съобщи за инструкциите, които е дал на руския кабинет, по време на работна среща с управителя на област Воронеж Алексей Гордеев. "Политическите инструменти за натиск върху икономиката са неприемливи и противоречат на всички норми и правила. В тази връзка руското правителство вече предложи редица мерки в отговор на така наречените санкции от страна на някои държави”, коментира руският президент.
Конфликтът се задълбочи значително и след свалянето на малайзийския самолет над контролиран от проруските сепаратисти район в Източна Украйна на 17 юли. Въпреки че все още няма конкретни доказателства, Западът твърди, че свалилата самолета ракета земя-въздух е била осигурена от Русия.