Автор: проф. д. ик. н. Бистра Боева Разкриването на информация е основен принцип на корпоративното управление. През последните години е налице тенденция на увеличаване на обхвата на нефинансовата информация в годишните отчети. Темата за устойчивото развитие, както и за това как компаниите реагират, определя и нарастващия брой инициативи на национално и международно равнище за оповестяване на мерки за опазване на околната среда, мерки за решаване на социални въпроси и мерки за подобряване на управлението/ Environmental, Social, Governance - ESG/.
Тук трябва да се отбележат Глобалната инициатива за разкриване на информация /Global Reporting Initiative/; изискванията, произтичащи от спазването на Глобалния договор /Global Compact/; ИСО стандартите. В качеството на добри практики следва да се посочи разкриването на нефинансова информация съобразно Германския кодекс за устойчиво развитие и нормите на Британския съвет за разкриване на информация /FRC/.
От доброволна инициатива разкриването на нефинансова информация в посочения формат ще се превърне в норма на закона в момента, в който страните-членки на ЕС транспонират Директивата за разкриване на нефинансова информация и информация за разнообразието /Directive on disclosure of non-financial and diversity information/, приета през април 2014 година.
Директивата материализира мерки от Плана за действие на ЕК за подобряване на дружественото право и корпоративното управление /12.12.2012/. Известно е, че планът е реакция на ЕК за следкризисни инициативи и е подчинен на насоките на Стратегия 2020.
Какво по-конкретно ще промени Директивата за разкриване на нефинансова информация и на информация за разнообразието?
На първо място целта е да се промени Директивата за счетоводството, влязла в сила на 20 юли 2013 година /Accounting Directive 2013/34 EU/ и да се въведат нови изисквания по отношение на оповестяване на нефинансова информация. Член първи на Директивата за разкриване на нефинансова информация и на информация за разнообразието предвиждат тези поправки.
На второ място се конкретизира обхвата на двата типа информация, които са обект на новата Директива: опазване на околната среда и социални въпроси. Предвижда се да се разкрива минимум информация за това, как компаниите опазват околната среда, как спазват човешките права, какви мерки срещу корупцията се приемат от страна на ръководствата на компанията.
В директивата е посочено, че допълнително /в рамките на 24 месеца след влизането й в сила/ ще бъде предоставено ръководство от Европейската Комисия за обхвата и обема на двата вида информация. То ще бъде с необвързващ характер, но с важни насоки за бизнеса, за одитори и за пазарите. Де факто публикуването на това ръководство ще изпревари предвидения срок за прилагане на новите изисквания по отношение разкриване на нефинансовата информация от страните-членки на ЕС.
Практиката показва, че на национално равнище има установени показатели за това, каква нефинансова информация да се разкрива. Такъв е примерът с германския Кодекс за устойчиво развитие. В САЩ това са счетоводни стандарти за устойчиво развитие /Sustainability Accounting Standards Board/. Аналогичен набор от показатели се съдържа и в доклада по въпросите на устойчивото развитие /Global corporate sustainability report 2013, Global Compact/.
В Директивата изрично е отбелязано, че нормата е за разкриване на определени дейности на компаниите, но това не е норма за интегрирано отчитане.
На трето място, в Директивата се предвижда и предоставяне на информация за състава на ръководните органи на компаниите. Независимо, че разкриването на информация за управлението /governance/ не е обект на разглеждания документ, то се сочи необходимостта от предоставяне сведения за ръководните органи на компанията.
Това е информация за квалификация, пол, националност , възраст на членовете на надзорни съвети и съвети на директори.