Кризата отново дебне еврозоната

Управниците в еврозоната може да се чувстват сигурни и да си мислят, че могат да си позволят известно отпускане през това лято. Това обаче би било огромна грешка, тъй като кризата във валутния блок не е мъртва, а просто спи, пише Хюго Диксън за Ройтерс.

Регионът страда от стагнация, ниска инфлация, безработица и дълг, и кризата лесно би могла да се завърне, тъй като еврозоната не е в състояние да преодолее евентуален шок. Още повече, такъв шок определено има откъде да дойде. Отношенията с Русия рязко се влошиха след свалянето на малайзийския самолет над Украйна. Ако Европейският съюз (ЕС) наложи нови санкции на Москва, те ще имат и обратен ефект.

Еврозоната трябва да предприеме мерки, чрез които да се предпази от катастрофата, а такива могат да бъдат: облекчена парична политика от Европейската централна банка (ЕЦБ), която да подхрани инфлацията; нов тласък към структурни реформи, особено във Франция и Италия, но също и в Германия; известно облекчаване на бюджетните ограничения.

Първо, нека погледнем проблема. Финансовите пазари са спокойни през последните 2 години, откакто президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че ще направи „всичко необходимо“, за да спаси еврото. Икономическият растеж в еврозоната обаче едва пъпли. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира миналата седмица, че регионът ще се разшири с едва 1,1% през 2014 г., което е изключително слабо възстановяване, имайки предвид колко тежка беше рецесията.

Разбира се, има и положителни неща. Испания изпитва умерено възстановяване, резултат от ефективното въвеждане на широкообхватни и дълбоки реформи на трудовия пазар и банковата система в страната. Дори изглежда, че и Гърция се завръща от царството на Хадес.

Големите икономики обаче не се справят добре. Италия ще се разшири само с 0,3% през годината, според МВФ, докато Франция ще пълзи с около 0,7 на сто. Германия ще се справи по-добре с растеж от 1,9%, но дори и германската машина изглежда изпуска пара – бизнес доверието в най-силната европейска икономика намалява за трети пореден месец през юли.

Междувременно инфлацията в еврозоната е 0,5%, което е доста под целевата от ЕЦБ инфлация от към 2%. Отрицателните последици от ниската инфлация са две – тя поддържа еврото силно, което затруднява износителите и увеличава тежестта на дълга.

Дългът на Италия, който Европейската комисия (ЕК) очаква да достигне 135% от БВП през тази година, е най-притеснителен. Освен ако растежът и инфлацията не тръгнат нагоре, дългът става неустойчив. Ако нещо с италианския дълг се обърка, имайки предвид че той вече възлиза на 2,1 трлн. евро, последиците ще бъдат изключително тежки. Затова Италия трябва предприеме планове за приватизация, за да неутрализира опасността от излизането на дълга извън контрол.

Някои политици от еврозоната, особено във Франция, смятат, че решението е в облекчаването както на фискалната, така и на паричната политика. Това е вярно, но донякъде, смята Диксън.

Сега, когато лихвените равнища не могат да бъдат свалени повече, ЕЦБ несъмнено трябва да започне програма на количествени улеснения. Имайки предвид недостатъчно развитото състояние на голяма част от капиталовите пазари в еврозоната, това предполага изкупуване на държавни облигации в големи количества. Това ще донесе две ползи: инфлацията ще се повиши, а обменният курс ще падне.

Освен това ЕК трябва да даде допълнително време на страните, които са предприели сериозни структурни реформи, за да вместят дефицитите си в зададените граници. Този подход сработи в Испания, която на два пъти получи свобода на действие в рамките на своя бюджет по време на изпълняването на програмата за реформи.

Освен това, програма, която разчита единствено на облекчени парична и фискална политики, би била по-вредна, отколкото полезна. Такава програма би снела натиска за реформи от правителствата, а кризата единствено ще бъде отложена, не и предотвратена. И когато тя се завърне, ще бъде поголовна.

Най-притеснителна е Франция. Франсоа Оланд направи прекалено малко за намаляването на публичните разходи или за либерализирането на трудовия пазар. Неговият последен премиер – Манюел Валс, се опитва да реформира икономиката, но няма пълната подкрепа на президента, социалистическата партия и гражданите. Поне Италия знае, че трябва да се реформира и разполага с министър-председател, който е готов да го направи, в лицето на Матео Ренци.

От този урок може да се поучи и Германия. Берлин реформира трудовия си пазар в началото на века, но почива на лаврите оттогава. Приоритет на Ангела Меркел трябва да бъде освобождаването на пазара на услугите. Това би имало двойна полза, давайки по-голям избор на потребителите в страната и отварянето на пазарите към доставчици от други европейски страни, насърчавайки растежа им.

Ако правителствата са готови да предприемат ускорени структурни реформи, ЕК няма да е единствената, която ще е склонна да им даде това допълнително време за свеждане на дефицитите в норма. ЕЦБ също би била по-доволна при започването на програма за количествени улеснения. Управниците трябва да използват лятната ваканция за договарянето на действия, включващи тези три елемента.