Визията на Волфганг Шойбле за края на националната държава

Може би странен паралелизъм на няколко събития от миналата седмица придава на една публична изява на германския финансов министър Волфганг Шойбле нова, специална нотка.

Докато германският канцлер Ангела Меркел отпътува през миналата седмица за Брюксел, за да коментира със своите колеги в Европейския съвет ръководните постове в Европейската комисия, нейният министър на финансите остана в Берлин.

По покана на германско-италианската фондация Villa Vigoni той говори за визията си за Европа: „Един съюз на 21-ви век, или как Европа може да влезе в добра форма". Това е възможно най-големият контраст спрямо пазарлъка за постове в Брюксел, пише в свой анализ германското икономическо списание WirtschaftsWoche.

Защото в столица на Европа за пореден път стана ясно, че интересите на европейските държави в момента се отдалечават един от друг, вместо да се сближават. Тъй като лидерите не постигнаха консенсус след няколкочасова сесия, правителствените ръководители отложиха своето решение.

Междувременно Шойбле гледа напред към онази Европа, която той желае да съществува. В речта му не става дума за национални интереси, вместо това Шойбле използва думата  "междуправителствени", само за да идентифицира изоставането на съюза.

Той дава да се разбере, че неговата визия за Европа има все по-малко общо с това, което наистина се случва в момента в Брюксел.

Докато Алтернативата за Германия (AFD) печели гласове за сметка на водещия в Германия Християндемократически съюз, а канцлерът Меркел не се уморява да хвали приноса на британците към единна Европа, Шойбле предпочита да говори за края на националната държава. "В епохата на глобализацията националните държави очевидно не са подходящи методи за решаване на проблемите или за ефективното представителство на интересите", казва той.

От тази гледна точка той заключава и как следва да продължи да се развива Европа: повече интеграция, а не по-малко. Това е теза, която в днешно време бързо може да стане непопулярна. Но Шойбле няма нищо против. Той използва всички думи, които иначе се използват от евроскептиците.

Има и други задачи, които според Шойбле могат да се решат само в по-тесен съюз. Също така и терминът „Съединените европейски щати“ „по принцип за него не е лош, но той просто твърде лесно се свързва с модела на САЩ“. Те обаче са федерална държава, а най-малкото това Шойбле не може да си представи за Европа. Но за сметка на това мечтае за други неща, които ще озадачат мнозина.

Така например Шойбле се радва на начина, по който са преминали изборите за европейския парламент. „Навсякъде се тръби, че 25% от европейците са гласували за евроскептици. Това си е вярно. Но също така значи, че 75% са гласували за Европа, а това е доста добра стойност“.

Също така и въведения „през задната врата“ пряк избор на председател на Европейската комисия (канцлерът Меркел безуспешно се възпротиви на това), Шойбле нарича „стъпка по принцип в правилната посока".

Според него това сега трябва да продължи и при заемането на постовете в Комисията. „В дългосрочен план аз си представям модел, в който има няколко заместници, към които изрично са прикрепени други комисари“, очертава плана си финансовият министър. Той цитира и някои мисли на европейски политици от отдавна отминали дни и техните планове за Европа, включително и за обща армия. „Ние не трябва да изоставаме зад тези идеи".

От гледна точка на финансовия министър в края на развитието на Европа трябва да се получи една „демокрация на много нива“,  а още по-добре - „един вид националноевропейска двойна демокрация", гласи неологизмът на Шойбле.

Важна предпоставка за това според него е националните бюджети да са централно контролирани. Възраженията, че това би противоречало на Закона за бюджета на националните парламенти, Шойбле отхвърля категорично. В края на краищата ЕС ще контролира само бюджетните правила, които самите национални парламенти са гласували преди това сами. „Как една проверка от страна на ЕС би нарушила правата на парламентите, ако те сами преди това са гласували правилата".

В основата на визията на Шойбле обаче е идентичността на хората, която трябва да бъде прехвърлена от националната държава към Европейския съюз. Шойбле предполага, че и днес хората вече не се идентифицират толкова силно с националната държава, както е било преди. По негово мнение това трябва да се документира ясно в бъдеще. „Мога да си представя, че в някакъв момент на паспортите на гражданите освен герба на тяхната национална държава, в непосредствена близост ще се отпечатват и символите на Европейския съюз", казва Шойбле.