Ще има ли нужда Гърция от трети спасителен заем?

Завръщането на Гърция на дълговите пазари не успява да убеди инвеститорите, че страната ще се справи и без нов спасителен заем, пише Bloomberg.

Шестима от 10 икономисти смятат, че южната ни съседка ще има нужда от нова финансова помощ от Тройката кредитори, след като Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че държавата ще отчете финансов дефицит от 12,6 млрд. евро през следващата година.

„Възможността на Гърция да набере средства за запушването на тази дупка не е достатъчна“, коментира икономистът в Sunrise Brokers Джанлука Зилио. „Рано или късно европейските ѝ партньори ще трябва по някакъв начин да посрещнат финансовите нужди на Гърция, докато тя не си осигури стабилно и достатъчно широко участие до пазарите“, каза той.

Гръцките държавни облигации се изстреляха, след като страната предприе най-голямото преструктуриране на дълг в историята, което почти не я извади от еврозоната, но ѝ предостави достъп до пазарите два пъти през тази година, на които страната пласира 3 и 5-годишни ДЦК на обща стойност от 4,5 млрд евро.

Гръцкото правителство дори успя да преобърне баланса на публичните си финанси и да оперира при бюджетен излишък, преди да настъпи срокът за плащане на лихвите по заемите. Финансовите ограничения, чрез които това беше постигнато обаче, задълбочиха кризата, като лишиха страната от една четвърт от производството ѝ и предизвикаха недоволство от спасителната програма. В резултат на това министър-председателят Антонис Самарас неколкократно заяви, че Гърция няма да има нужда от нов спасителен заем или ново затягане на коланите.

Някои икономисти обаче не са съгласни с гръцкия премиер. „Гърция ще има нужда от поне още две години преди да постигне независимост на бюджета си“, коментира стратегът в Royal Bank of Scotland Майкъл Михалидис. „МВФ ще продължи да предоставя средства по програмата, а Гърция така или иначе ще трябва да мине тримесечни проверки на състоянието на дълга ѝ от Фонда“, каза още той.

Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че гръцкият публичен дълг ще достигне 177% от БВП през тази година.

Финансовият дефицит също ще бъде сред факторите, на които Тройката ще обърне внимание, когато оценява гръцката икономика през септември. Един от възможните начини за преодоляването му е чрез използванетп на 11,5 млрд. евро, останали от спасителните заеми, които бяха заделени за рекапитализация на банките в страната, смята анализаторът в Nomura International Лефтерис Фармакис.

Тройката отхвърли исканията на Гърция тези средства да бъдат използвани за други цели, посочвайки нуждата от буфер, но управителите на фонда Hellenic Financial Stability Fund, който управлява парите, заявиха, че позицията на кредиторите може да се промени. Гръцките банки едва ли ще имат нужда от средствата, след като бъде извършена проверка за качеството на активите им и приключат стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ) през октомври, изтъкват те.

„Трети заем, освен ненужен, би бил и политически опасен“, смята Фармакис. „Част от буфера трябва да бъде достъпна след проверката на активите, така че с малко допълнителни емисии на дълг през 2015 г. страната би трябвало да успее да преодолее финансовия дефицит“, посочи той.

Икономистите очакват гръцката икономика да излезе от рецесията през тази година и да се разшири с 0,2%. Потребителските цени обаче падат в продължение на 16 месеца и няма изглед за вдигането им поне до 2015 г., което затруднява изплащането на дълга, отбелязват експертите.

„Гръцката икономиката показва признаци на възстановяване, но е прибързано да се дават оценки за връщане към нормалността“, каза икономистът в Oxford Economics Оливър Салмън. „Очаква се цените да започнат да се покачват през 2015 г., но борбата с инфлацията ще остане на дневен ред, което ще ограничи възможността изплащането на дълга да бъде облекчено от инфлацията“, заключи той.