Правителствата на държавите в еврозоната трябва да реформират своите икономики и така да подобрят конкурентоспособността си, вместо да изискват от Европейската централна банка (ЕЦБ) да налага мерки за отслабването на еврото, заяви членът на Борда на ЕЦБ Петер Прает.
Неговият коментар идва в отговор на оплакванията от страна на самолетния производител Airbus от силата на единната валута, като френският президент Франсоа Оланд и министър-председателят на страната Манюел Валс също се обявиха за отслабване на еврото, след като Франция не постигна икономически растеж през първото тримесечие на годината заради спад на износа и потребителските разходи.
Според Прает обаче, реформите, иновациите и ефективността са ключът към конкурентоспособността, докато промяната на обменният курс по-скоро представлява помощ в краткосрочен план и не е решение на проблемите.
Банкерът успокои, че ЕЦБ не вижда опасност от дефлация в еврозоната, но предупреди за рискове за растежа в региона. Преди година банката възприе безпрецедентна политика на понижаване на лихвените равнища и оставянето им на свръх ниски нива за продължителен период от време в борбата ѝ с риска от дефлация.
„Бих казал, че до голяма степен ситуацията е същата както преди година - слаб, неравномерен и криещ рискове растеж, като натискът върху цените се разпростира в краткосрочен и дългосрочен план“, коментира той.
Прает обърна внимание и на капиталовите пазари, където някои класове активи и в частност акциите чупят рекорди, а мнозина експерти определят печалбите като балони и обвиняват разхлабената политика на централните банки за тях. Според Прает обаче мерките на ЕЦБ са насочени както към цените, така и към финансовата стабилност.
„Важно е да се отбележи, че ако не бяхме предприели тези мерки, тогава наистина щяхме да сме в състояние на финансова нестабилност“, посочи той.
Кредитирането продължава да бъде слабо, като ЕЦБ не вижда признаци на изобилие на кредитния пазар, дори напротив. За да се справи с проблема банката отпусна нова серия заеми по механизма за предоставяне на дългосрочна ликвидност на банките (TLTRO), с цел да се оживи забуксувалата икономика в еврозоната и да се насърчи кредитирането към фирмите.
„Механизмът ще сложи край на порочния кръг на високи лихви за фирмите, висок кредитен риск и слабо представяне на икономиката“, заяви Прает. Дългосрочните заеми на ЕЦБ ще насърчат банките да увеличат кредитирането, защото финансирането от централната банка зависи от новите кредити, отпуснати от банките, посочи той.