Малко преди решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за основния лихвен процент в еврозоната германският икономист Ханс-Вернер Зин отново попадна във вестникарските заглавия. Президентът на германския институт за икономически изследвания Ifo критикува остро политиката на гуверньора на ЕЦБ Марио Драги. По думите му банката е превишила правомощията си и се е превърнала в кредитор на проблемни банки. Според Зин така ЕЦБ рискува парите на данъкоплатците.
Според икономиста европейският Юг продължава да има прекомерни заплати. Увеличаването на трудовите възнаграждения в южноевропейските страни е било възможно чрез щедър поток от кредити и надвишава сериозно нарастването на производството. Това от своя страна е унищожило конкурентоспособността. Всичко това е било компенсирано отчасти от субсидирани заеми, но като цяло трудът в тези страни остава твърде скъп.
С изключение на Ирландия в останалите кризисни страни са се случили много малко реформи, а разходите за труд продължават да са високи. За професора по икономика от Мюнхен не е кощунство да се мисли за временно оттегляне на „проблемните деца“ от еврозоната. Това би било от помощ за местното население, сигурен е Зин.
„Аз предполагам такава възможност от няколко години, преди да е съществувала AFD изобщо (б. ред. германската партия AFD предложи наскоро излизането на някои страни от еврозоната). Една еврозона, в която може само да се влиза, но не може да се излиза, е затвор. Аз не разбирам този абсолютизъм – да не може да се напуска зоната. Това е само в интерес на тези, които са инвестирали парите си там, защото при напускане на еврозоната автоматично може да се мисли за „подстригване на дълга“. Но за населението на тези държави не е правилната стратегията да се придържат стриктно към еврото“, казва Зин в интервю за Wall Street Journal.
Същевременно икономистът критикува германския канцлер Ангела Меркел и финансовия министър на страната Волфганг Шойбле, които виждат във възстановяването на кризисните страни Португалия, Испания и Ирландия „своя политически успех“.
Зин е скептично настроен към успехите на страните, с изключение на Ирландия. „Те са напуснали спасителните пакети, защото ние обещахме гаранции по заемите на инвеститорите. Така те отново могат да вземат заеми от капиталовия пазар, разбира се. Купувачите на държавни ценни книжа знаят, че могат да преотстъпят тези книжа на ЕЦБ при евентуален държавен фалит заради програмата за директните монетарни транзакции (Outright Monetary Transactions – OMT)“, казва още Зин.
Зин коментира и решението на Европейската централна банка от преди месец допълнително да намали лихвените проценти.
„Решението за лихвите е било от полза преди всичко за кредитополучателите, тъй като капиталовият пазар тук не може да бъде победен с печатната преса. Но има и отрицателни ефекти. От една страна капиталът може да бъде насочен към неефективни употреби, където дори може да няма изисквания за рентабилност. Съществува и рискът да се получат загуби - ЕЦБ се превръща в кредитор за банките, които може би не са съвсем здрави, без да получава адекватно обезпечение. И ако тези банки фалират, след това загубите ще са за собствениците на ЕЦБ, а именно данъкоплатците в еврозоната. От тогава произтича и правен проблем – позволено ли е на ЕЦБ да обременява така данъкоплатците“, пита реторично Зин?
И си отговаря сам - ЕЦБ не разполага със същия мандат като Федералния резерв на САЩ. И въпреки това е закупила държавни облигации от страните членки. С това ЕЦБ е приела по думите му изключително необичайна функция. „Споделям становището на Конституционния съд на Германия, че ЕЦБ е превишила правомощията си“, заключава икономистът.
По думите му от доста време насам ЕЦБ не прави парична политика, а фискален спасителен план в огромен размер - „два пъти по-обемна спасителна операция от тази, която националните парламенти одобриха“. „Това не се променя от факта, че ЕЦБ твърди, че ще прави парична политика в рамките на своя мандат и намира красив речник за това. В действителност тя пощади инвеститорите, но увеличи риска за данъкоплатците. ЕЦБ ще се нуждае от по-силна демократична легитимност. Така че ние трябва да преосмислим мандата на банката и дори да преправим договора от Лисабон“, казва още Зин.
15:41 | 13.09.22 г.