15% от българите не изхвърлят разделно отпадъците, които се генерират в домакинствата, сочи проучване на Евробарометър. Средно в ЕС този процент е едва 3. Данните за страната ни показват, че около 2/3 от българите сортират отпадъците като хартия, картон, пластмасови бутилки и други пластмасови материали. За сравнение, в ЕС средно 90% от гражданите сортират отпадъците от хартия и пластмаса.
По отношение на отпадъците от стъкло процентите намаляват както в България, така и в ЕС. Проучването на Евробарометър показва, че 51% от българите и 85% от европейците изхвърлят стъклените отпадъци в специалните контейнери.
Малко над половината от българите събират отделно опасни битови отпадъци – бои, химикали и батерии, докато данните за ЕС показват, че почти 80% от европейците са отговорни за околната среда и здравето на хората и изхвърлят опасни отпадъци в специалните контейнери.
50% от българите сортират металните отпадъци отделно от останалите боклуци. За ЕС процентът е 78.
Оказва се, че една от причините да не бъдат сортирани отпадъците у нас е недоверието, че те се рециклират, както и липсата на пунктове за рециклиране и компостиране на отпадъци.
Проучването показва, че 81% от анкетираните българи биха започнали да сортират отпадъците по видове, ако има повече пунктове за рециклиране, а за 72% е нужно уверение, че сортираните отпадъци действително отиват за рециклиране. За 60% от българите са необходими и финансови стимули, които да накарат хората да събират разделно боклука си. Финансовата санкция (под формата на по-големи такси) ще накара 46% от българите да сортират отпадъците.
Данните на Евробарометър показват, че европейците като цяло изпитват подозрения дали разделното събиране има смисъл. 71% от анкетираните граждани на ЕС заявяват, че уверение, че отпадъците действително се рециклират, биха ги накарали да събират разделно по-голяма част от боклука си. За 59% от европейците финансовите стимули могат да ги накарат да събират повече отпадъци разделно. 43% от анкетираните отговарят, че заплахата от по-големи такси за смет би ги накарали да събират разделно.
Като цяло данните от проучването показват, че гражданите на страни от ЕС смятат, че в страната им се генерират много отпадъци. Средно 96% от европейците и 94% от българите определят като важно ефективното управление на отпадъците и извличането на ценните ресурси.
Основните аспекти, за които внимават българите при закупуване на траен продукт за домакинството (като пералня или хладилник), са дали търговецът ще го приеме обратно при покупката на нов (44%), по-дългата гаранция (42%), по-голямата ефективност (38%) и екологосъобразността на продуктите (28%).
Средно за ЕС при избор на нов дълготраен продукт фокусът е върху ефективността (39%), както и върху това колко дълго може да бъде използван продуктът и обратното вземане на стария продукт при покупката на нов (по 38%).