Лидерите на Румъния и Словакия - две бивши комунистически държави членки на НАТО, които граничат с Украйна, призоваха Европейския съюз (ЕС) да се обедини в лицето на възраждащия се руски експанзионизъм, пише Bloomberg.
Блокът трябва да се обедини, за да изпрати ясно послание на Русия след анексирането на Крим, коментира румънският министър-председател Виктор Понта в интервю.
Новоизбраният словашки президент Андрей Киска коментира в отделно интервю, че “способността на ЕС да се изправи срещу Русия с обединена позиция се подкопава от тесногръдото преследване на търговски интереси от страна на някои държави-членки”.
Размириците в Украйна подействаха като шок в цяла Източна Европа - регион, който се отърси от съветското влияние преди 25 години, отбелязва агенцията.
“Русия от векове – без значение от имената й, е една велика сила и тази велика сила трябва да получи ясен отговор от Европа, че това е червената линия", коментира Понта. "Никой не иска конфронтация, но трябва да се установи граница, която не може да бъде преминавана", допълни той.
Румъния, която е домакин на американска военна база, вече е увеличила разходите за отбрана и работи съвместно с Пентагона по система за противоракетна отбрана, каза Понта.
Според него ЕС също така трябва да въведе и единна енергийна политика, за да се противодейства на позицията на Русия като водещ износител на петрол и газ.
Дебатът за по-нататъшни санкции срещу Русия разедини ЕС, тъй като съюзът како цяло задоволява около една трета от нуждите си от природен газ с руско синьо гориво. За някои държави зависимостта е значително по-тежка.
"Ние виждаме разделение в ЕС, което според някои се основава на прагматизма, но аз бих го определил като малко егоистичен подход на някои страни", допълва Киска. “Европейските ценности са основани на демокрацията, а не на олигархията, и ние трябва да запазим това”, подчертава той.
Словакия, която е член на еврозоната и ключова транзитна връзка за руския газ към Европа, е била твърде бавна в реакцията си по отношение на ескалиращата криза в Украйна, казва още Киска.
Бившите комунистически държави в Източна Европа са разделени и по въпроса за засилването на военното присъствие на Организацията на Северноатлантическия договор на тяхна почва. Естония, Латвия и Литва поискаха и получиха подкрепления от Алианса, а Полша се застъпва за внедряването на още американски войски, но премиерите на Словакия и Чехия миналата седмица отхвърлиха възможността чужди войници да се базират на териториите на страните им.
Понта не каза дали Румъния ще приветства разполагането на допълнителни войски на НАТО. Киска пък призовава за честен и открит дебат в Словакия за бюджета за отбрана, който все още е под минималната граница, изисквана от Алианса.
Според Киска в страната му никой не се страхува, че “нещо може да се случи с нас, дори когато сме свидетели на боеве в съседна страна”. "Нашата нагласа е, че имаме големи съюзници, които ще ни защитят, ако нещо се случи. Понякога обаче забравяме, че ако ние получим нещо, ще трябва и да дадем нещо в замяна”, заключава той.