Опитите на Европа да създаде енергийна система, базирана на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), отидоха твърде далеч, защото най-вероятно производството на възобновяема енергия ще трябва да бъде съкратено в идните месеци заради свръхпредлагане, пише Bloomberg.
България попада сред страните, на които ще се наложи да изнася или да ограничи производството на т. нар. зелена енергия. Рисковете за преносните мрежи в нашата страна пък са едни от най-високите, редом с Румъния и Испания.
Мрежовите оператори най-вероятно ще ограничат вятърните и соларните генератори в моменти на ниско търсене, за да избегнат претоварване в енергийните мрежи на региона, простиращ се на 188 000 мили (302 557 км), предупреди през май базираната в Брюксел асоциация Entso-e. До 2020 г. произведената възобновяема енергия ще се удвои, предричат от германската консултантска фирма Energy Brainpool GmbH & Co. KG.
Петкратното нарастване на зелената енергия на Стария континент през последното десетилетие понижи цените до 9-годишно дъно и изтри около 400 млрд. долара от пазарната капитализация на комуналните дружества, притежавани от германската RWE AG и френската GDF Suez SA, например.
Експанзията на ВЕИ е в центъра на безпрецедентните усилия на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии с 20% в сравнение с нивата от 1990 г. до края на десетилетието. Правителствата в 28-членния блок дори обсъждат намаляването на емисиите с до 40% до 2030 г.
Производство на възобновяема енергия в Европа се простира от язовирите на Румъния до вятърните паркове на Великобритания. Според Европейската комисия (ЕК) ще бъдат необходими 200 млрд. евро за подобряване на енергийните и газови мрежи до 2020 г.
Осем страни, измежду които Германия и България, ще трябва да започнат да изнасят или да ограничат производството, включително и на възобновяема енергия, в периоди на ниско търсене, през по-голямата част от летните месеци, например, гласят препоръките на Entso-e от 22 май.
Рисковете по отношение на операциите на преносните мрежи са най-високи в България, Испания и Румъния, където капацитетът за прехвърляне на мощности към съседни държави е по-малък от нужния.
Европейските правителства отделиха 57 млрд. долара за проекти за зелена енергия през 2012 г., което е повече от половината от заделената за същата цел сума в целия свят - 101 млрд. долара, сочат данни на Международната агенция по енергетика. Инвестициите в нови проекти на Стария континент са спаднали до 43 млрд. долара през 2013 г. спрямо около 80,2 млрд. долара през 2012 г., разкриват пък данни на Bloomberg New Energy Finance.