Държавите от Източна Европа в състава на Европейския съюз (ЕС) остават все толкова назад от стандарта на живот в общността, откакто се присъединиха към нея, пише MarketWatch.
Когато преди 10 години Съюзът предприе най-голямото си разширение, присъединявайки 10 държави, от които 8 бивши комунистически републики, техните икономики растяха двойно по-бързо от западноевропейските. Това насърчи оптимистите да вярват, че при наличието на енергични реформи доходите в тези страни ще настигнат средните европейски в рамките на десетилетие. Ето че това десетилетие измина, но прогнозите не се изпълниха, а анализаторите вече дори се съмняват, че това ще се случи някога.
В свой доклад, озаглавен „Застинали в прехода“ (Stuck in Transition), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) посочва като причини за това здравото затягане на коланите в региона след началото на световната финансова криза през 2008 г. и спада на преките чужди инвестиции, които са довели до замразяване на реформите.
„Без наличието на нови реформи, подобряване няма да има“, каза заместник-главният икономист в ЕБВР Джеромин Зетелмайер. „Общественото мнение се обърна срещу пазарните реформи след кризата, особено в по-демократичните държави“, се казва в доклада.
Нещо повече, реформите в някои от държавите дори са претърпели регрес през последните няколко години, смята Андерс Аслунд от Washington's Peterson Institute, който следи развитието в Източна Европа. „В Унгария положението е много тежко. Нейното националистическо правителство конфискува частни спестявания и се намира в задънена улица при социалното подпомагане. На другия полюс обаче са Прибалтийските страни, които се справят добре“, добавя той.
Икономиките в преход се разшириха с едва 2% през 2013 г., отбелязвайки най-слабото си представяне от 15 години насам. При това положение единствено държавите от Централна Европа – Полша, Чехия, Словакия и Унгария, както и Прибалтийските страни биха могли да достигнат или да преминат границата от 60% от средния доход на глава от населението в ЕС-15 (15-те страни членки на ЕС преди разширяването му през 2004 г.) през следващите 20 години, се посочва в доклада.
Най-добре представящата се икономика в региона е Словения, която е достигнала до 67% от средния за ЕС стандарт на живот. Следват я Естония и Чехия с по 55%. Списание The Economist от своя страна подрежда четири държави, постигнали най-голям успех във вдигането на стандарта си на живот: Полша, Словакия, Латвия и Литва. Те са повишили своя БВП на глава от населението с 40%, като Естония е на пето място с 30%, но дори и при този напредък стандартът на живот остава два пъти по-нисък от този в Западна Европа.
В България и Румъния, които се присъединиха към общността през 2007 г. и са най-бедните страни в ЕС, положението е още е по-тежко. С БВП на глава от населението от 7,3 хил. долара стандартът на живот у нас се равнява на едва 20% от средния за ЕС. Най-големият проблем тук и в Румъния си остава корупцията, посочва докладът.