„Изборите за пореден път доказаха разнообразието в Европа. И резултатите са наистина доста различни - в някои страни има ръст на доверието към проевропейските сили, а в други скептиците са във възход. Едва ли е изненадващо, че гласовете на еврокритичните представители се увеличават в петата година от началото на еврокризата“, казва в интервю за германския всекидневник Die Welt Кристалина Георгиева, българският еврокомисар за хуманитарна помощ и гражданска защита.
Все пак тя отчита, че в бъдещия парламент на ЕС ще има ясно изразено мнозинство на онези, които се застъпват за по-силна Европа и искат да се възползват от нея. „Имаме шанс в глобалната конкуренция, само ако действаме като един затворен пазар с 500 млн. граждани и потребители“, казва Георгиева.
„Но ние трябва да видим какви са причините за ръста на подкрепата към еврокритиците. Да вземем за пример моята родна страна България. ЕС е най-доброто нещо, което можеше да ни се случи. Но времето, по което се случи, е лошо, защото когато се присъединихме, еврозоната изпадна в криза. Последствията от тази криза все още се усещат и днес, но те не трябва да определят нашето бъдеще. Ако искаме да се преодолеят проблемите, ние трябва да засилим отново икономиката, така че всички да спечелим. На ЕС се падат 23% от световния икономически продукт. Ние не трябва да забравяме това, а напротив - да бъдем горди. Най-добрият начин, по който може да се убеди обществеността за необходимостта от ЕС, е ние да направим ползата ясно видима за нея. Трябва да си възвърнем вярата в себе си. Ако ние самите не вярваме в себе си, тогава кой трябва да го направи?“, казва още Георгиева.
По думите ѝ трудността е именно в това, икономическият успех да стане забележим от всички. В момента ЕС не успява в това отношение, като преди всичко младите хора страдат от високата безработица. „Ние не преживяваме лесно време, но както националните правителства, така и лидерите на ЕС правят всичко възможно за подобряване на икономическата ситуация. Политиците трябва да намерят решения на съществуващите проблеми - и след това да информират гражданите за техните усилия“.
Според еврокомисаря най-големите предизвикателства са именно в икономическата сфера. Светът просперира все повече, световният БВП продължава да расте дори по време на криза. В същото време обаче светът е все по-нееднороден. Съществуващият ред е заплашен от промените в климата, етнически и религиозни конфликти. Това са трансгранични конфликти, които не могат да се решат от само една държава - и техните последици ни засягат пряко, като например потокът от бежанци от Сирия. По думите на Георгиева нашата солидарност трябва да се разраства, а не да намалява. „Ние трябва да решаваме навреме конфликтите там, където те се появят, така че да не ни се налага след това да се справяме с последствията от тях“.
Георгиева обяснява ниската избирателна активност в Източна Европа въпреки кризата в Украйна с факта, че избирателите не намират пряка връзка между общата външна политика и стабилността в съседните страни. Предизборната кампания във всяка страна се е основавала в голяма степен на националните въпроси, смята тя.
„Формирането на европейската идентичност все още се нуждае от време – то не може да се случи за една нощ. Част от проблема е, че Европа твърде скромно третира своите успехи. Най-добрият начин за спечелване на евроскептиците е да се отбележат осезаемите ползи - Европа носи работни места, мир и възможности за развитие за всички.
Запитана дали е лесно да си еврокомисар от България и дали няма комисари от първа и втора категория, Георгиева отговаря, че чувства, че нейното мнение значи нещо в Брюксел.
„Но аз съм свикнала като жена, а освен това като българка, да работя двойно и тройно по-усърдно за успеха“. България е новодошла страна в ЕС, тя е и сред най-бедните в общността. На при по-внимателно вглеждане става ясно, че по-голямата част от българските емигранти са добре обучени професионалисти и академици, а не „социални туристи“. Това е лошо за България, но е доста добре за Европа, заключава Георгиева.
12:44 | 12.09.22 г.