Може ли да бъде спрян "социалният туризъм" в ЕС?

Държави от ЕС могат да откажат да отпускат социални плащания за граждани от други страни от общността, които не са свързани с вноски за попълване на фондове. Това гласи становището на адвокат от Съда на Европейския съюз в Люксембург, публикувано на сайта на институцията.

Това е само заключение по казус, а не крайно решение на съда, но в много случаи съдебният състав се съобразява със становището на адвокатите по случая. Решението се очаква в рамките на няколко месеца.

Съдът беше сезиран от германските власти по казус с отказано отпускане на помощи за безработица на румънка в Лайпциг. Елисабета Дано, заедно със своя син, живее в града от 2010 година и е кандидатствала за отпускането на социалното плащане. Това обаче й е било отказано с мотива, че жената няма квалификация (учила е в продължение на три години в Румъния), не владее добре немски език и не е опитала да си намери работа. По тази причина и няма право на помощи за безработица.

Дано все пак получава социални помощи за отглеждане на дете – 184 евро, отпускани от Федералната служба по заетостта и 133 евро от службата за социално подпомагане на младежи и деца в Лайпциг.

Решението на властите да не й бъдат отпускани помощи за безработица е обжалвано в съда от засегнатата страна.

Адвокат Мелхиор Вателе, който е докладчик по делото, посочва, че според европейското законодателство страните от ЕС имат право да отказват отпускането на помощи, независещи от вноски, за чужди граждани. Решението трябва да бъде взето въз основа на критерий, който може да докаже липсата на реална връзка с тази държава. Това е с цел да се избегне неприемлива тежест за нейната система за социално подпомагане, макар и в много случаи да е приеман принципът за социалната солидарност между страните в ЕС.

Сред мотивите за това становище е и правото, което имат националните власти да изискват реална връзка между лицата и съответния трудов пазар. Практиката на съдилищата показва още, че правото на социално подпомагане на граждани, които не са икономически активни, предполага известна интегрираност в приемащата държава.  

„В разглеждания случай, като предвижда да не се предоставят помощи за основна социална закрила на лица, които идват в Германия единствено с цел да се възползват от системата за социално подпомагане на тази държава членка и които изобщо не се стремят да се интегрират на пазара на труда, националната правна уредба според мен отговаря на волята на законодателя на Съюза“, заявява още Вателе.

През последните години темата за отпускането на социални помощи за чужденци стана водеща за много държави в ЕС. Аргументите са, че в годините на криза граждани от страните в Източна Европа се възползват от социалните придобивки в богатите държави от общността. Обичайните заподозрени са гражданите на най-бедните членове – Румъния и България.

Именно тези опасения станаха причина за вълна от протести срещу отварянето на трудовите пазари на всички страни от ЕС за българи и румънци, което стана факт в началото на 2014 година. Последвалите проучвания и данни показаха, че страховете са силно преувеличени. Няма емигрантска вълна към държави като Великобритания, където гласовете бяха най-силни. Нито данни, че социалната система на Острова ще бъде източена от недобросъвестни граждани на двете страни.

В началото на годината ЕК изработи и наръчник срещу „социалния“ туризъм. В него са описани случаите „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“, за да бъде изяснено коя страна е отговорна за изплащане на обезщетения при различни социални случаи.