Дългът, отписан от европейските компании заради забавени плащания или неизплатени средства, набъбна до 360 млрд. евро въпреки покачващата се икономическа активност в региона, пише Financial Times.
„Последствията за предприятията от забавените плащания представляват реална заплаха за конкурентоспособността и социалното благосъстояние на Европа“, заявява пред изданието президентът на групата за управление на вземания Intrum Justitia. „Най-тежки последици от проблема има за малките и средни предприятия.“
Justitia е провела проучване сред повече от 10 000 мениджъри на компании в 33 европейски страни, измежду които попада и Русия, при съставянето на годишния Индекс на европейските разплащания (European Payment Index). Intrum Justitia изготвя показателя от 1998 г. по поръчка на Европейската комисия (ЕК).
Лошите дългове – сметки или фактури, които компаниите са отписали заради забава или неплащане, се покачиха от 3% от годишните приходи за 2013 г., или 350 млрд. евро, до 3,1% тази година, или 360 млрд. евро.
Мениджърите на близо три четвърти от компаниите, взели участие в анкетата, споделят, че за последните три месеца няма напредък в разрешаването на проблема със забавените плащания въпреки икономическото възстановяване. 46% от запитаните вярват, че рисковете от забавените и неизплатени средства се увеличават.
Според ръководителя на Федерацията на малките предприятия във Великобритания Греъм Фишър въпреки че публичният сектор е ускорил темпото, с което се издължава на доставчиците, все още съществува сериозен проблем за частния сектор.
40% от мениджърите считат, че сериозността на проблема със забавените плащания ги лишава от възможността да наемат персонал. През март безработицата в еврозоната бе почти 12%, показаха последните данни на Евростат.
Доставчиците често скриват информацията за наличието на проблеми със забавени плащания заради страх от влошаване на взаимоотношенията с най-важните си клиенти.
Европейска директива от 2011 г., която са приели 27 от 28-те страни членки на Европейския съюз, поставя ограничения за това колко дълго публичните и частните компании могат да карат доставчиците си да чакат – 30 и 60 дни, съответно.
Въпреки че британското правителство е приело директивата, това не означава, че големите компании се придържат към нейните препоръки. Например, през септември 2013 г. британският търговец на дребно Marks & Spencer измени условията с доставчиците си като увеличи диапазона на плащанията от 60 до 75 дни.
„Компаниите съзнателно не се придържат към препоръките на европейската директива, като по този начин управляват паричните си потоци“, казва още Фишър.
06:13 | 14.09.22 г.