Срещата на енергийните министри на страните от Г7 изпрати ясен сигнал към Русия, че повечето развити страни в света няма да компрометират допълнително своята енергийна сигурност на фона на последните събития в източната част на Украйна.
"Ние сме изключително засегнати от последиците за енергийната сигурност, произтичащи от нарушението на суверенитета и териториалната сигурност на Украйна от страна на Русия", се посочва в становището на групата.
Какви обаче са намеренията отвъд думите?
Няколко дни преди извънредното заседание на групата на седемте най-развити страни в Рим имаше един малък празник в близост до Виена, пише икономическият портал WBP Online. Представители на OMV – най-голямата енергийна компания в Австрия, се срещнаха със своите руски партньори от Газпром, за да подпишат меморандум за разбирателство.
Документът е правна основа за изграждането на австрийската част от газопровода "Южен поток", който ще транспортира гориво от Русия за Европа по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна. Главният изпълнителен директор на OMV Герхард Ройс изтъкна факта, че "газът може да бъде транспортиран към Европа". 52% от синьото гориво, консумирано в Австрия, идва именно от Русия.
Като член на Европейския съюз (ЕС), от Виена се очаква да подкрепи енергийни политики, които ще направят региона по-малко зависим от енергийните доставки от Русия. Всъщност официално няма нито едно правителство от ЕС, което да не е съгласно, че регионът трябва да намали зависимостта си от руския газ. По този начин Кремъл няма да бъде в състояние да използва газа като средство за въздействие в сферата на външната политика.
С оглед на сделката между OMV и Газпром обаче реалността явно е доста по-различна от официалните позиции. В този ред на мисли Австрия определено не е единствената страна, която подкрепя строителството на "Южен поток". България, която е 100% зависима от руския газ, е сред най-големите поддръжници на проекта. Правителството в София, което счита Русия за свой стратегически партньор, потвърди многократно, че ще даде цялата необходима подкрепа за изграждането на газопровода.
Българският външен министър Кристиан Вигенин бе абсолютно ясен при представянето на правителствената позиция: "Независимо от нашето желание да помогнем за стабилизирането на Украйна, ние виждаме, че ситуацията там е малко вероятно да се успокои в дългосрочен план". "България и редица други страни членки на ЕС не трябва да бъдат заложници на тази липса на стабилност", добави той пред руски медии.
Няколко други страни от ЕС също имат интереси, свързани с "Южен поток". Гърция, Унгария, Хърватия и Словения, както и кандидатът за член на евроблока Сърбия, вече се съгласиха да се присъединят към усилията за изграждане на мащабния проект. Същевременно консорциумът, който стои зад газопровода, включва освен Газпром и италианската ENI (20%), френската EDF (15%) и Wintershall Holding от Германия (15%).
На фона на засилването на дебата за енергийната диверсификация на Стария континент големите печеливши могат да се окажат САЩ и Канада. Изявлението на енергийните министри от Г7 е добра новина за северноамериканските страни, които имат големи залежи на шистов газ.
"Вярваме, че 2020 г. е разумна времева линия, до която да развием нашия потенциал за износ на втечнен природен газ", заяви по време на срещата на Г7 в Рим министърът на природните ресурси на Канада Грег Рикфорд. Подобни мнения бяха изразени и по време на проведеното през миналата седмица изслушване в канадската Камара на общините.
Канада се опитва да направи пробив на европейския пазар на втечнен природен газ. Въпреки това властите в Отава все още са далеч от възможността да се превърнат в основен доставчик на суровината за Стария континент с оглед на липсата на изградена инфраструктура.
САЩ споделят подобна тема за потенциала пред експорта на втечнен природен газ към Европа. Въпреки това налице там е и един друг проблем освен инфраструктурата – регулаторните предизвикателства. Износът на енергия се счита за незаконен, освен ако страната-реципиент няма споразумение за свободна търговия със САЩ. Макар че съществуват известни преговори, такава договорка между Вашингтон и Брюксел за момента няма.
Ясно е, че развитието на кризата в Източна Европа в предстоящите месеци ще е от особено значение за световната икономика. Изглежда, че и България ще е намесена пряко в политическите събития, бидейки част от проекта "Южен поток". Дали обаче евентуалното му изграждане ще донесе ползи за страната ни в дългосрочен план и какво ще е отражението му в геополитически план е особено деликатен въпрос, който явно не стои на дневен ред в общественото ни пространство.