Руският президент Владимир Путин успя в рамките на няколко месеца да унищожи възгледите на много европейци за бъдещето на техния континент. А европейските правителства все още се борят да намерят адекватен отговор на това.
„Териториалната агресия на Путин над Крим" застрашава усилието на Европа да сложи край на териториалните промени с използване на сила след края на Втората световна война, казва Фиона Хил, експерт по Русия в Brookings Institution и автор на биография за руския лидер. 20 пропити от идеята за прогресивната европейска интеграция години сега са преобърнати, казва тя, цитирана от Wall Street Journal.
Путин ни казва, „че той не вярва в това начинание", казва Хил. Неговата представа за Европа е за континент, в който върховенството на Русия е признато от съседите ѝ. „Аз не мога да си представя как останалата част на Европа би приела това".
Германски представител в ЕС сравнява Русия на Путин с Ваймарската Германия. И двете изпитват икономическите трудности, чувстват се несправедливо ограбени от своите съседи и и поемат отговорността за онези хора в съседните страни, които говорят техния език.
Европейският съюз обаче не е свикнал да действа при такива обстоятелства. Президентът Херман ван Ромпой заяви при представянето на нова книга през тази седмица, че неуспешните усилия на ЕС за установяване на споразумение за търговия и взаимопомощ с Украйна през изминалата година, първопричината за последващите вълнения, са били предприети без „геополитически и стратегически цели". Това изказване показва, че Русия е реагирала твърде силно на една невинна инициатива на ЕС. За критиците това е доказателство за един европейски подход, който трябва да се промени.
В цялата тази криза ЕС е „като сомнамбул" и "е брутално наивен", казва Ян Техау от мозъчния тръст Carnegie Europe. В бъдеще политиките на ЕС по отношение на държави, които Русия възприема като своята сфера на интерес - като Украйна, Беларус или Грузия, „следва да не се определят от технократи", казва той.
Някои наблюдатели смятат, че Русия вече е пострадала икономически и настояват за още по-силен икономически натиск над страната. Иво Даалдер, директор на Чикагския съвет по глобални въпроси, настоява за стратегия за икономическо ограничаване по отношение на Русия, подобни на тези, за които през 1946 г. настояваше американският дипломат Джордж Кенън по отношение на Съветския съюз.
20:51 | 13.09.22 г.