Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги отново се противопостави на опасенията, че Европа се е насочила към спираща икономиката дефлация. Той е говорил с Международния валутен фонд (МВФ) за ниската в момента инфлация в еврозоната, поясни Драги по време на пролетното заседание ма МВФ и Световната банка във Вашингтон. „Нашите прогнози показват, че нашите инфлационни ставки няма да продължават да спадат и постепенно ще се покачат в посока 2 на сто до края на 2016 г.“, заяви президентът на ЕЦБ.
Но може би най-силното послание на Драги бе свързано с предупрежденията му за силното евро, като по думите му едно по-нататъшно покачване на валутния курс на единната валута ще предизвика допълнително смекчаване на паричната политика, за да се предотврати падането на инфлацията на прекалено ниско равнище.
„Укрепването на валутния курс се нуждае от допълнителни парични стимули. Това е важно измерение за нашата ценова стабилност", заяви още Драги.
Коментарът на Драги е важен, тъй като централните банкери обикновено се опитват да не дават коментари за валутните курсове, определяни от финансовите пазари. Но през последните седмици Драги вече подчерта, че ефектът на силното евро натиска инфлацията, и заяви, че това е все по-важен фактор за оценката на тенденциите в политиката на ЕЦБ, отбелязва Bloomberg.
Еврото поскъпна със 6% спрямо долара през изминалата година и централните банкери в ЕЦБ сигнализираха, че една по-силна валута започва да представлява заплаха за основната цел на централната банка за ценова стабилност. Валутният курс “въздейства върху инфлацията”, заяви членът на Изпълнителния съвет Беноа Кюре пред Bloomberg Television в петък.
„Няма доказателства, че хората отлагат решенията си за разходи, защото очакват по-ниски цени", заяви Драги. За сегашната ниска инфлация според него са виновни на първо място падащите цени на енергийните ресурси, напасванията в страдащите от кризата страни в еврозоната и обменният курс на еврото.
От икономическа гледна точка еврозоната се намира във възходящо движение, смята гуверньорът на ЕЦБ. „Подемът продължава, той е умерен". Положителен според него е и фактът, че сега той не толкова неравномерен сред страните от еврозоната, отколкото е бил в близкото минало. Също така възстановяването се подкрепяло от засилващото се вътрешно търсене, както и от една подкрепяща парична политика. Въпреки това, по думите на Драги „безработицата остава неприемливо висока, макар и по всичко да изглежда, че се стабилизира“.
Силната валута оскъпява стоките и услугите на дадена икономика за световните пазари, спъвайки износа. Тя също така отслабва инфлацията чрез намаляване на разходите за вносни стоки.
Инфлацията в еврозоната вече е много ниска, като нараства с годишен темп от едва 0,5%, далеч под целта на ЕЦБ от малко под 2%. ЕЦБ запази ключовите си лихви непроменени по-рано този месец, но заяви, че може да преразгледа решението си. Опциите пред банкерите са последващо понижение на лихвите, с което пък лихвените ставки по депозитите ще станат отрицателни, както и възможни мащабни покупки на активи.