През 2011 г. на водещите европейски политици им става ясно, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната по принуда би могло все пак да се преглътне, но не и такова на Италия. И са единодушни, че страната има нужда от премиер, който да e по-благонадежден. Иначе казано – Силвио Берлускони трябва да си тръгне. И така – тази идея се превръща в цел.
В своята наскоро излязла книга „Европейските кукловоди“ авторите Керстин Гамелин, кореспондент в Брюксел на Süddeutsche Zeitung, u Раймунд Льов, ръководител на бюрото на австрийската телевизия ORF в Брюксел, разкриват как се вземат решенията в столицата на Европа, след като са се добрали до тези иначе строго поверителни протоколи, а Investor.bg ще публикува в следващите дни и седмици откъси от книгата им.
В един ден в края на октомври 2011 г., сред най-горещите седмици за Италия, когато десетгодишните италиански държавни облигации отчитат печални рекорди, звъни телефонът на вътрешния министър Роберто Марони по време на среща. От другата страна на линията е Европейската комисия в Брюксел, по-точно шефът ѝ – Жозе Мануел Барозу.
Марони напуска мястото си, а малко по-късно се връща на стола си пребледнял. Барозу не е говорил врели-некипели, а в прав текст е призовал министъра и целия кабинет да бламират Берлускони. „Моля ви, не е лично – нито към вас, нито към останалите членове на кабинет. Но трябва да отстраните Берлускони“. Същевременно Барозу му споделя измъдрената в европейските столици стратегия, която трябва да доведе до оставката на италианския премиер. Предвижда се истинска буря от декларации – писмени и устни, срещу премиера, от всички лагери и от всички политици.
Няколко дни по-късно по време на среща на Г-20 в Кан съдбата на Берлускони се решава окончателно, очевидно по случайност. В деня на официалното откриване Лорд Търнър, тогава все още шеф на британската финансова администрация FSA, казва: „За нас Италия е много по-голям проблем от Гърция. Трябва да бъде взето бързо решение, преди да се случи най-лошото“. С това изказване изглеждащият съвсем неподозрително британец дава началните изстрели, а думите му довеждат до нов скок на италианските разходи за финансиране.
Силвио продължава да се чувства под натиск и се решава на една последна маневра в опита си да остане на власт. Премиерът разрешава на Международния валутен фонд (МВФ) да наблюдава как Италия спазва договорените фискални и икономически мерки. Но че не е сериозен, става ясно почти веднага. Защото директно след прибирането си от Кан Берлускони обяснява в Рим, че Италия не чувства никаква криза. „Ресторантите са пълни, полетите са разпродадени, а хотелите също за резервирани“.
В Италия започват масови протести срещу Берлускони, а на 12-и ноември 2011 г. той е принуден да подаде оставка. Четири дни по-късно Марио Монти оглавява преходно правителство, а на същия ден Европейската централна банка започва да купува масово италиански ценни книжа, в следствие на което лихвите започват да падат. Така клубът на евространите успява да направи поносимо финансирането на Италия.
01:46 | 07.09.22 г.