Влязлата в сила от 1-и януари пълна мобилност на труда за българи и румънци вече се усеща и на германския пазар на труда. Федералната агенция по заетостта (BA) в Нюрнберг очаква, че през тази година около 140 000 души от тези две балкански страни ще имигрират в Германия, а една трета от тях ще бъде изцяло на разположение на пазара на труда.
Обичайните предубеждения лесно могат да бъдат оборени - останалите две трети от тези граждани няма веднага да кандидатстват за социални обезщетения. Те са преди всичко членове на семейства, от които само част може да се регистрира като търсеща работа. „Една голяма част обаче няма да влезе в статистиката за безработицата“, пояснява Илона Мирчин, говорител на ВА, в разговор с Nürnberger Zeitung. „Много от тях са все още деца“.
Същевременно базираният в Нюрнберг Институт за пазара на труда и изследвания на заетостта (IAB) представи своя доклад "Immigration Monitor Bulgaria and Romania" и посочи един положителен аспект на пълното свободно движение на работници от тези две страни. „Новите възможности за заетост чрез свободното движение се използват и от вече живеещи в Германия българи и румънци", заяви проф. Херберт Брюкер от института. Това означава, че хората, които тук преди са можели да работят само като самостоятелно заети лица или са имали нужда от разрешително за работа, сега могат лесно да си намерят работа като служители. Това води не само до по-ниска безработица, но от този факт ще се възползват и социалните фондове, смята той. „Тъй като хората, които емигрират от Румъния и България, са много млади, нашите социални фондове ще се възползват като цяло от тенденцията“, пояснява Брюкер.
Според изчисленията на IAB броят на живеещите в Германия българи и румънци е скочил през януари с 9850, като това представлява ръст от 80% спрямо януари 2013 г. Броят на заетите от двете страни се увеличава с 13 281 лица.
В своето проучване обаче институтът очертава и две отрицателни тенденции: от една страна българите и румънците си намират работа под тяхното ниво на умения. А от друга средният месечен доход на служителите на пълно работно време от тези две страни в края на 2012 г. възлиза само на 1862 евро, в сравнение с 2918 евро средно за германците и 2498 евро за останалите чужденци, които работят във Федералната република. 53 процента от българите са били заети в по-ниската гама на заплатите.
Новите правила за трудовия пазар имат и друг аспект. Досега т. нар "мигранти по бедност", идващи от България и Румъния, нямаха право на социалните помощи за дългосрочно безработни, известни като "Харц-IV". Изключването на българските и румънските граждани от системата на "Харц-IV" ставаше по силата на специална клауза в германското социално законодателство. Според европейските договори обаче всички граждани на ЕС трябва да имат същите права, с каквито се ползват и гражданите на приемната страна. Така, след съдебна жалба на живеещо в Германия семейство от януари 2013 г., това се променя.
Според статистиката на Федералната агенция по заетостта към края на 2013 г. 45 260 българи и румънци получават помощ по тази система, което е с 15 249 повече от преди година и представлява ръст от 50,8 на сто.
Припомняме, че през миналата седмица германското правителство предложи да се затегнат правилата за достъп до социални помощи заради т. нар. „социални туристи". В началото на тази година германското правителство сформира специална работна група, която да направи ревизия на достъпа до социалната система заради отчетените случаи на злоупотреби, припомня изданието.
В проектодоклада на работната група е записано и предложение да се ограничи престоя на търсещите работа до три месеца, ако те не успеят да си намерят работа. Предвижда се също така да се експулсират имигранти, хванати в измами със социални помощи и да се блокира достъпът им до страната за определен период от време.
03:21 | 10.09.22 г.