Еврозоната вече е набрала близо 30% от планирания за 2014 г. дълг

Правителствата от eврозоната се възползват от неочаквано ниските разходи по заемите, за да дадат тласък на емитирането на дълг, като в някои страни тази активност е по-силна от която и да е година от началото на кризата в еврозоната, пише Financial Times. Според изчисленията на Barclays във валутния съюз са били набрани 29 на сто от планираните от правителствата във валутния съюз средства за 2014 г. - най-голям дял по това време от 2010 г. насам.

Сред най-напредналите в емитирането на дълг са държавите в засегнатата от кризата периферия на региона. Португалия, например, е завършила почти наполовина финансирането си за 2014 г. Увеличението на емисиите, което ще увеличи устойчивостта на еврозоната при нова финансова криза, подчертава подобрението на условията за финансиране в региона, дори и след като Федералният резерв на САЩ сви програмата си за изкупуване на активи . Правителствата също така издават по-дългосрочен дълг: средният матиритет на издаваните досега тази година книжа е 8,7 години, в сравнение със 7,4 години за същия период през 2013 г., според  изчисления на Deutsche Bank.

Набирането на средства чрез капиталовите пазари обикновено е съсредоточено към началото на годината, но тази година увеличението е забележително, тъй като то надвишава емисиите от началото на предходните две години, когато изключителни фактори, като дългосрочните операции по рефинансиране на ЕЦБ, насърчават правителствата да емитират облигации. "Пазарът е добър в последните 12 до 18 месеца, но в действителност банкерите все още ще си казват "кой знае какво може да се случи по-късно през годината" , коментира Хю Уъртингтън, облигационен стратег в Barclays. "Лихвените проценти, при които правителства емитират дълг, са рекордно ниски в исторически план." "Правителствата от еврозоната имаха чудесно начало на годината", казва Ахим Линсенмайер от Deutsche Bank. "Държавите от периферията на еврозоната се радват на страхотно подобрение – както на спреда в доходността по своите ДЦК (спрямо германските), така и по отношение на типа инвеститори, привлечени от техните облигации."

Доходността по държавните облигации в еврозоната е спаднала с по-бързи темпове, отколкото по американските или британските държавни ценни книжа, отразявайки очакванията за икономически растеж и слаба инфлация плюс възможността, че ЕЦБ може да разхлаби още паричната политика. Европейският дълг също така става все по-привлекателен за инвеститорите, търсещи убежище от сътресения на други места по света.