Газопроводът „Южен поток“ може да се окаже една от жертвите при санкции от страна на ЕС и САЩ срещу Русия, коментират анализатори от Credit Suisse, цитирани от Financial Times. Газопроводът цели „прескачането“ на Украйна при доставките на природен газ за Южна Европа и преминава през територията и на България.
Припомняме, че на този етап обаче статутът му не е съвсем ясен, след като от Европейската комисия заявиха, че договорките за експлоатацията му ще нарушат европейските правила. Има създадена работна група, която трябва да намери начин проектът да функционира на територията на ЕС, която обаче все още не е постигнала някакъв напредък относно исканията за предоговоряне на условията в договорите между "Газпром" и европейските държави, които участват в проекта.
От „Газпром“ всъщност не показват никакви притеснения за съдбата на „Южен поток“. Допреди месеци позицията им относно критиките на ЕК беше, че проектът е международен и не трябва да се подчинява само на европейските директиви. Те отказаха и да предоговарят вече подписани договори и се готвят да започнат строителството на морската част на газопровода.
По-рано днес руските медии предадоха още, че шефът на „Газпром“ Алексей Милер е уведомил руския премиер Дмитрий Медведев, че доставките на природен газ по „Южен поток“ ще започнат без промяна в плановете – в края на 2015 година.
Друга заплаха за Русия при решение за икономически и политически санкции е невъзможност на страната да емитира нови емисии външен дълг.
Според анализаторите, цитирани от FT, последиците от санкциите обаче може би няма да бъдат толкова катастрофални, каквито са опасенията. „Структурните проблеми означават, че руската икономика вече е в стагнация преди кризата в Украйна и спада на финансовите пазари“, коментира Нейл Шеъринг, икономист в Capital Economist. През януари ръстът на брутния вътрешен продукт на Русия е едва 0,8 на сто, допълва още той.
За Джейкъб Нил, отговарящ за Русия в Morgan Stanley, ниската стойност на рублата, високата инфлация и високите лихви ще доведат до ограничаване на финансирането и забавен ръст на икономиката. „Цената на петрола обаче расте, а стойността на рублата пада. Това означава, че те ще имат излишък – ще могат да харчат повече пари“, коментира още той.
Русия се намира и в много по-добра ситуация от 2008 година, когато се разгоря военен конфликт в Грузия. Тогава цената на петрола падна от почти 150 долара за барел до 40 долара. Корпорациите също са в по-добро финансово състояние от 2008 година, когато централната банка похарчи една трета от своите резерви в чужда валута, за да спаси компании с големи задължения към чуждестранни кредитори.
Повече по темата вижте в материала на Bloomberg!
19:41 | 09.09.22 г.