Ще забрани ли ЕК на банките да търгуват за своя сметка?

Европейската комисия (ЕК) умува план, с който да ограничи дейността на около 30 от най-големите банки в еврозоната и чрез който да се предотврати превръщането им в твърде големи, за да фалират.

Ако бъде приета, инициативата би забранила на банките да търгуват с финансови инструменти за своя сметка и би оставила решението за преструктурирането им в ръцете на регулаторните органи. Забраната ще се прилага в началото на 2017 г. Европейските политици явно следват стъпките на колегите си от САЩ.

По-конкретно предложенията включват забрана за търговия със собствени средства за банки, които се считат от международните регулатори като системно важни за глобалната икономика, или ако надминават определени финансови показатели.

Финансовите резултати на големите банки в Европа, например, обаче сякаш излъчват съвсем противоположни сигнали и повдигат въпроса дали наистина е необходима изобщо такава регулация? През последните няколко години инвестиционните поделения на редица банки отчетоха големи загуби. През 2012 г., например, приходите им се увеличиха заради ултра хлабавите парични политики на централните банки по света.

Въпреки това обаче през 2013 г. заради сваляне на темпото на количествените улеснения инвеститорите изоставиха финансовите инструменти с фиксиран доход, защото цената на облигациите постепенно спадаше през годината. Заради слабите резултати от инвестиционно банкиране кредитори като Barclays, UBS, Credit Suisse освобождават служители и преструктурират отделите си.

Другият въпрос, който възниква, е какъв е делът на търговията с финансови инструменти в лявата страна на балансите на банките? Докато за САЩ той значително превишава раздадените кредити, например, и където Правилото Волкър би действало чудесно, то в Европа по-голямата част от банките разчитат на банкирането на дребно, на кредитната активност, за катализатори на приходи и източници на печалба. Такъв е случаят с годишните финансови резултати на френската банкова група Societe Generale за 2013 г. Абсолютно пресен например.

Ако трябва да говорим и за България, то какво бихме казали за структурата на активите на родната банкова система? Според главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян категорично не може да се твърди, че финансовите резултати на банките за 2013 г. са постигнати благодарение на търговията с финансови инструменти за сметка на предлагането на кредити.

Наистина интересен би бил отговорът на въпроса защо ЕС наистина иска да забрани на банките да търгуват за своя сметка. Защото така банките отново ще могат да се обърнат за помощ към Европейската централна банка (ЕЦБ), когато изпитат финансови затруднения или пък изгубят достъп до международните финансови пазари, откъдето да си ги набавят. Ето един възможен отговор.

Той е и логичен, имайки предвид, че големи банки като френската Societe Generale и италианската Intesa Sanpaolo частично или напълно изплатиха заемите си към ЕЦБ, предоставени като помощ по време на финансовата криза. През януари Intesa Sanpaolo върна всички 36 млрд. евро. Френският кредитор също е погасил всичките си задължения.

Португалският банков сектор също намалява зависимостта си от ЕЦБ. Банките там продължиха да свиват кредитирането и да привличат повече депозити, като част от условията на получаването на спасителната помощ през 2011 г. Банките трябваше да намалят съотношението си на кредити/депозити, като по този начин се понижи и зависимостта им от външно финансиране. Някои банки вече постигнаха поставената цел.

И още нещо за размисъл – ако регулацията за банките бъде приета и на ниво ЕС, то кой ще изкупува дълговете на държавите, които емитират, за да търсят финансиране от международните пазари? Правилото Волкър позволява на американските банки да закупуват единствено американски държавни ценни книжа, но не и такива на други страни.

Още за планираните ограничения в ЕС, правилото Волкър и предизвикателствата пред банките в това отношение можете да научите от коментара между Иван Нончев от Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg!