Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги може би ще прекрати стерилизирането (неутрализирането - бел. ред.) на облигационните покупки от ерата на кризата, ако получи подкрепата на немската централна банка Bundesbank, споделят централни банкери, запознати с разговорите, цитирани от агенция Bloomberg.
Всяка седмица ЕЦБ се опитва да изтегли от банковата система същото количество пари, каквото е създала програмата й за изкупуване на ДЦК. В това се изразява същността на стерилизирането.
Прекратяването на изтичането на ликвидност ще добави почти 180 млрд. евро във финансовата система на еврозоната в момент, в който властите се опитват да ограничат нестабилността на паричните пазари на фона на лихвените проценти, които са близки до нулата.
Драги е заявил, че възнамерява да обсъди с банкерите на ЕЦБ дали да спре абсорбирането на ликвидност от току-що прекратената Програма за пазарите на ценни книжа (Securities Markets Program, или SMP), ако Bundesbank предаде намерението му на немската общественост. Стерилните покупки на облигации обикновено са неутрални към паричното предлагане, като служат за ограничаване на инфлационните рискове.
Подтикването на Германската централна банка да убеди немската общественост за промяната в условията на Програмата за пазарите на ценни книжа може би е защитна стратегия на Драги срещу реакциите, които бяха отправени към неговия предшественик Жан-Клод Трише, когато стартира програмата през 2010 г. Тогавашният президент на Bundesbank Аксел Вебер критикува мерките още на същия ден, заявявайки, че създават „значителни“ рискове.
Говорителят на ЕЦБ отказа коментар на колегите от Bloomberg. Централната банка на Германия подкрепя прекратяването на абсорбирането на ликвидност.
Ако се сложи край на изтичането на ликвидност, което започна с покупките на облигации по време на финансовата криза, ще се удвои свръхликвидността в системата. Това би спомогнало за ограничаване на стабилността на пазарните лихвени проценти и ще „стопи“ желанието на банките да държат паричните си средства в ЕЦБ вместо да ги дават под формата на кредити. Според Драги базираната във Франкфурт институция е готова да действа, ако нивото на лихвените проценти на паричните пазари е неоправдано или ако перспективите пред инфлацията се влошат.
През последните две седмици ЕЦБ не успя да стерилизира покупките по Програмата за пазарите на ценни книжа, опасявайки се, че кредиторите ще бъдат склонни да оставят парите си при централната банка на фона на затегнатите условия за финансиране. Свръхликвидността – парите, от които банките не се нуждаят в момента, за да посрещат задълженията си – към 31 януари 2014 г. спаднаха до 168 млрд. евро от 813 млрд. евро преди две години.