Германия - следващият кандидат за реформи

През последните седмици се изсипаха куп похвали за усилията, които полагат Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър за преструктурирането на икономиките им. Останалите държави от еврозоната обаче са направили много по-малко, пише Wall Street Journal.

Франция и Италия често са критикувани, че изостават с реформите. Те обаче не са сами. Критиките вече се насочват и към държавите, които се смятаха за първенци по време на кризата и които заеха най-твърди позиции по отношение необходимостта от реформи – Германия, Холандия и Финландия.

Спасените държави от еврозоната трябва да спазват тежки условия, определени от Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), за да получават траншовете от спасителната помощ. Според ръководителя на спасителния фонд на еврозоната Клаус Реглинг точно тези страни се справят най-добре в изчистването на пречките пред икономическия растеж.

Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия се наредиха и в списъка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с най-реформиращите се държави. Усилията им да променят начина, по който функционират икономиките им, и да следват експертни препоръки са доста над средните за еврозоната, посочва организацията.

Наскоро и германският финансов министър Волфганг Шойбле призна, че най-успешните държави в еврозоната са държавите, които изпълняват спасителни програми. Напоследък обаче във фокуса на критиците все повече попада точно родината на Шойбле.

Германия се справя видимо по-добре от останалите страни от европейския валутен блок. Страната обаче стана обект на критики заради огромния си търговски излишък. Германия проведе серия от реформи преди повече от десетилетие, за да се справи с икономическите си проблеми, но оттогава не ѝ е оказван натиск да направи повече.

„Германците не направиха много, за да реформират допълнително икономиката и да се подготвят, така че да станат по-конкурентоспособни през последните четири години“, коментира холандският финансов министър Йерун Диселблум, който председателства групата на финансовите министри на държавата от еврозоната.

Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен често призовава Германия да промени правилата така, че да позволи на повече жени да работят на пълно работно време. Той настоява също така да се позволи на доходите на германците да растат по-бързо, което ще доведе до ръст на вътрешното потребление и ще „отпуши“ потенциала за растеж в средносрочен и дългосрочен план.

И докато спасените държави осъществяват пенсионни реформи и повишават възрастта за излизане в пенсия, изглежда, че Германия върви в противоположна посока. Коалиционното правителство наскоро представи план за занижаване на пенсионната възраст и повишаване на пенсиите за определени групи работници.

Експертите са категорични: „В контекста на демографските предизвикателства пред Германия това е точно обратното на това, което всъщност трябва да се направи“, коментира икономистът от ОИСР Андрес Фуентес.

Същевременно Германия продължава да иска повече от други европейски икономики, включително и най-големите от ранга на Франция и Италия. Берлин продължава да настоява, че спасителна помощ на затруднени държави от еврозоната трябва да се отпуска само срещу обвързващ план за реформи. Дори и останалите северни държави от еврозоната – обичайно съюзници на Германия, отказаха да подкрепят подобни споразумения. Поведението на Берлин обаче е доказателство, че Германия очевидно не гледа на себе си като на кандидат за реформи.