Марио Драги намекна, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е в готовност да се бори с дефлацията в Европа като купува пакети от банкови заеми, отпуснати на потребителите и на компаниите, пише Financial Times.
Подобен ход би могъл да отмени ролята на традиционните количествени улеснения и да бъде потенциално лекарство за свиването на банковото кредитиране в еврозоната.
На Световния икономически форум (СИФ) в Давос президентът на ЕЦБ тушира нарастващите спекулации, че скоро централната банка ще отговори на дефлационните рискове като стартира количествени улеснения. Чрез тях централната банка създава пари, за да купува правителствени облигации или дългове на компании.
Критикувайки тези, които смятат, че т.нар. QE са „магически“, президентът на ЕЦБ каза, че договорът за Европейския съюз „забранява паричното финансиране“. Изводът, е че купуването на държавен дълг директно от държавите членки е незаконно, въпреки че централната банка вече е закупила държавни облигации от инвеститорите. Тъй като пазарът на корпоративни облигации е малък и работи добре, то „не е необходимо да правим каквото и да било в тази насока“, сподели Драги пред участниците в СИФ.
Тъй като ЕЦБ не емитира дълг и спадът в нетното кредитиране остава дълбок проблем за държавите от периферията на еврозоната, Марио Драги препоръча да се гледа в посока „опаковане на банковите заеми за частния сектор“, а ЕЦБ да ги купува, ако икономическите условия се влошат.
„Какви други активи да купим? Едни от тях са банковите заеми... Повод за по-нататъшно размишление е наличието на актив, който можем да вземем като пакетираме банковите заеми по подходящ начин“, са точните думи на Драги.
Заплахата от един продължителен период на спад в цените, какъвто имаше в Япония през последните две десетилетия, представлява огромен риск за глобалното икономическо възстановяване. Еврозоната е най-уязвима. Инфлацията дори не е наполовина на целта на ЕЦБ. Слабото икономическо възстановяване в региона поставя политиците под напрежение. Те трябва да действат.
Въпреки множеството мнения, сред които и това на президента на Международния валутен фонд Кристин Лагард, че рискът еврозоната да попадне в продължителен период на дефлация е голям, Драги не смята така.
Президентът на ЕЦБ даде ясно да се разбере, че пазар за достатъчно семпли пакети от банкови заеми все още не съществува. Според него такива трябва да бъдат създадени преди ЕЦБ да се намеси с неограничените си средства.
„В момента секюритизацията е мъртва“, казва той. „Имаше възможност за закупването на ценни книжа, обезпечени с активи, тъй като те бяха „лесни за разбиране, за остойностяване, за търговия и за оценка“. Интересът на ЕЦБ ще стимулира финансовия сектор да създаде пазар за тези активи в очакване на потенциално големи печалби, ако ЕЦБ бъде голям купувач.“
Марио Драги говореше умерено за традиционната форма на количествените улеснения, при които централната банка купува правителствени облигации или фирмени дългове.
Въпреки че той смята, че наличието на дефлация е малко вероятно, а няколко централни банкери посочиха, че не виждат непосредствена необходимост за предоставянето на допълнителни стимули, неколцина икономисти призоваваха за още едно намаляване на основния лихвен процент или за намаляване на таксата върху депозитите, срещу която банките държат средства при централната банка.
Ако тези политики се провалят, ще се увеличат спекулациите, че централната банка може да бъде принудена да купува държавни облигации или фирмени дългове - един спорен ход, който най-вероятно ще раздели политиците в Управителния съвет и ще предизвика гнева на централните банкери на влиятелната Германска централна банка Bundesbank.
15:18 | 05.09.22 г.