Който редовно ползва метрото, познава Prokon много преди да започне вълната със скандали. Избождащите очите надписи в Берлин, Хамбург и други германски градове до прозорците и вратите в транспортните средства рекламират с предупредителен знак за радиация, който бавно превръща в огнено кълбо едно име: Prokon. И едно послание: „Време е за промяна ... и тя си струва!"
Повече от 75 хиляди инвеститори са повярвали на обещанието и са инвестирали близо 1,4 милиарда евро. Prokon построи стотици вятърни паркове и централи с биомаса, произведе и хиляди тона биодизел. Сега компанията е изправена пред банкрут - и не е ясно колко инвеститори никога няма да видят парите си. Ако повече от пет процента от инвеститорите изтеглят парите си сега, компанията е застрашена от фалит, призна самият концерн. Изнудването се оказа ефективно: само около 7,4% са затворили инвестициите си, заяви самата Prokon. Самоналожената бариера наистина е надмината, но все още не е ясно какво ще се случи с компанията, пише в свой анализ германската икономическа телевизия N-TV.
Как така хиляди хора са се доверили на компанията, която с техните и своите пари поема такива рискове? За някои Prokon не е компания, а религия, а основателят Карстен Родбертус – нейният гуру. За други Prokon е съмнителна групировка: едва контролиран финансов продукт и добросъвестни инвеститори се смесват в силно рисково инвестиционен коктейл. Всички предупреждения не са били вземани предивд. Защото Prokon просто разказва история за нещо, която е прекалено хубаво, за да не е вярно.
В средата на 90-те години на основателя на Prokon Карстен Родбертус, сега 53-годишен мъж с вързана на конска опашна бяла коса, му хрумва идея - „да се даде възможност на много хора от центъра на обществото да имат дял в успеха на енергията от възобновяеми източници". По онова време той вече е сложил две вятърни турбини в своята собствена земеделска земя. За да осъществява свои проекти и концепции в по-голям мащаб, той основава компания - Prokon.
Идеята звучи честно и има своя чар: При Prokon никой не трябва да плаща обичайните извънредно високи комисионни или такси за продажба, дори и никакви такси за съхранение. Може да се вложат дори само 100 евро. Участието трябва да бъде справедливо, никой не може да вложи повече от стократно на сумата на средностатистическия инвеститор, така че да няма голям инвеститор, който да има силно надмощие.
11:56 | 13.09.22 г.