В своя работен кабинет Ангела Меркел колекционира големи дървени фигури, всяка от които висока по половин метър. Те стоят в непосредствена близост до масата ѝ за срещи до прозореца.
Всяка година тя получава по една такава фигурка като подарък от Асоциацията на собствениците на гори. Броят им вече е осем. С днешната церемония по избирането и на канцлер се очаква да нараснат до дванадесет. Ако станат 16, тя ще изравни рекорда на Хелмут Кол.
Наскоро британската BBC излъчи изненадващ портрет на този 59-годишен политик, който стана и най-влиятелната жена в света. Как може такъв човек да стигне до това? Как би могла тя да се наложи – като една жена от Изтока, и да се задържи на върха в тази доминирана от мъже западна партия, каквато бе християндемократическият съюз преди да се появи тя?
BBC анализира речите на Ангела Меркел и Пеер Щайнбрюк по време на предизборната кампания. Що се отнася до реториката, Меркел губи всеки дуел, тя не успява да заплени публиката в залите или на площадите.
Прави впечатление обаче, че канцлерът значително по-често от своите противници използва думи като "заедно" и че значително по-често изразява балансирани позиции, тоест също така споменава и контрааргументи. Анализът признава политическия талант на Ангела Меркел – тя е шампион по умереност.
Нейната база на мощта е триъгълник от кабинета на канцлера, съюза и парламентарната група на ХДС, в който тази способност е от решаващо значение. Това са 30, може би 40 наистина важни играчи. Това е тяхната шахматна дъска. Ангела Меркел е единствената, която е успяла в продължение на 13 години като председател на ХДС да задържи заедно и сплотена своята партия и същевременно да продължава да разширява ролята си на незаменим модератор.
Тя успява да направи това, защото ѝ липсват характеристиките на политическия егоизъм: егото за самостоятелно представяне, стремежът за надмощие, търсенето на утвърждение. Това са качествата, които нейните най-вече мъжки конкурентите взаимно пренасят на нейния гръб. Ако не успяват сами, помага им самата Меркел.
И още нещо – тя избягва да празнува шумно и публично победите си. А това доста болезнено го разбра и Норберт Грьое. В момента на нейния голям триумф – в изборната нощ, досегашният генерален секретар на партията ѝ подаде на сцената германския трибагреник. Но тя веднага му го върна обратно – никакво отдаване на триумфите.
Никой няма такова набито око за гафовете като нея. По време на представянето на коалиционното споразумение Хорст Зеехофер и Зигмар Габриел се представиха до нея с вицове и поговорки. Това, което се запомни обаче бе как почти възвишено Меркел се усмихваше леко на всичко това.
Ангела Меркел въплъщава и невидимата власт. Тя отива на среща на върха на ЕС, за да спаси еврото или Испания, и няколко часа по-късно е на опашка в магазин за хранителни стоки в центъра на Берлин, след като е пазарувала. В крайна сметка нейният съпруг иска да си има своята закуска навреме на сутринта. И по-късно пече сладкиши на тяхната дача в Бранденбург.
Дали някога ще поиска да бъде повече от единствения общ знаменател в своя триъгълник на властта? В началото на третия и вероятно последен мандат Меркел ще се фокусира почти изцяло върху напредъка и просперитета на ЕС. Според самата нея германците не са я избрали заради нейната вътрешна политическа смелост, а заради това, че тя им дава усещането за защита на парите и просперитета им.
За това, че тя винаги държи всичко заедно и не се случват кой знае колко много неща. Меркел нарича това „доверие“. И сякаш още нещо направи впечатление – по време на преговорите за формиране на кабинета тя изглеждаше странно неангажирана. По нито една точка тя не каза „искам да стане така“. Освен по една-единствена – „искам да стана канцлер за трети път!“
От днес това е факт!
09:41 | 14.09.22 г.