Частният дълг е в основата на европейската дългова криза

Европа се смята за страдаща от криза на националните дългове, и това е така. Причините за нея обаче се крият не толкова в разточителните правителства, колкото в прекомерния частен дълг, пише британското списание Economist.

Гърция наистина загази защото правителството й харчеше прекалено много и събираше твърде малко данъци, но другаде кризата настъпи след прекомерен дълг в частния сектор – ипотечните дългове в Ирландия и Испания, корпоративните заеми в Португалия и отново Испания. В трите страни дълговете на домакинствата и фирмите бяха доста над 200% от БВП преди кризата, спрямо 175% в САЩ и 205% във Великобритания.

За съжаление еврозоната направи по-малко от други региони за ограничаването на дълговото бреме в частния сектор. Благодарение на отписването на ипотеки и по-бързия растеж американските домакинства погасиха около 2/3 от дълга си, натрупан по време на бума преди кризата.

Повечето страни от еврозоната имаха далеч по-скромно намаляване на задълженията поради три причини. Първо, бюджетните икономии в периферните икономики задълбочиха техните рецесии, които затрудни намаляването на дълговете. Второ, слабите банки не бяха склонни да признаят лошите заеми и да осигурят провизии за тях. Трето, европейското законодателство за фалитите е по-малко благоприятно за длъжниците, на които е по-трудно да преструктурират задълженията си.

В Америка при много ипотечни заеми длъжникът не е отговорен извън размера на обезпечението, което означава, че заемателите могат просто да върнат ключовете от имота на кредитора. Европейците обикновено са отговорни за неизплатения ипотечен дълг. Процедурите по корпоративни фалити пък често са бавни и скъпи. В Италия процесът отнема средно седем години.

Проблемът с корпоративния дълг е най-тежък в Португалия, Испания и Италия, където според МВФ съответно 50%, 40% и 30% от дълга се дължи от фирми, които не могат да покриват лихвените си плащания от печалбата преди данъци. Тези компании не са в състояние да инвестират и растат. Това са зомбита, наподобяващи тези, които бродеха в Япония през 90-те.

Дълговете на домакинстват са изключително големи в Ирландия и, изненадващо, Холандия, като и в двете държави надхвърлят 100% от БВП. Изплащането на ипотеките напряга финансите на домакинствата и спъва потреблението. Докато в Америка в момента средният дял от доходите, с който домакинствата обслужват дълговете си, е най-ниският от десетилетия, то в Испания е по-висок от времето на бума.

За да се ускори възстановяването в еврозоната, тежестта на частния дълг трябва да се смекчи. Според МВФ частният дълг е по-голяма пречка за растежа в еврозоната, отколкото държавния. Необходимост, която дори германският канцлер Ангела Меркел започва да осъзнава, е смекчаването на драконовските мерки за икономии. На практика е невъзможно за частния сектор да намали дълговете си в момент, когато правителствата се опитват да намалят своите.

Друга необходимост е банките да признаят и отпишат лошите заеми. В това отношение е важна ролята на ЕЦБ, която трябва да осъществи качествен преглед на банковите активи. Президентът на банката Марио Драги трябва да устои на политическия натиск за подценяване на проблема с лошите заеми, за да се избегне недостиг на капитал в сектора. От своя страна европейските политици трябва да са готови да осигурят ресурсите за рекапитализиране на банките, ако е необходимо

Най-накрая, справедливата оценка на банковите баланси трябва да се трансформира в готовност на банките да продадат или преструктурират ипотечните и корпоративните заеми.

Меркел бе много по-твърда към Гърция, отколкото спрямо германските банки, които отпуснаха на гърците толкова много заеми. Правителствата могат да създадат „лоши банки“ или специализирани компании за управление на активи, за да се отърват от необслужваните заеми. Те могат да подпомогнат развитието на вторични пазари за лоши дългове със съответните данъчни и регулаторни стимули. Правителствата могат и да реформират законодателството в областта на фалитите и данъците, за да могат по-лесно да се преструктурират корпоративни и лични дългове.

Повечето държави вече проведоха някои от тези реформи. Испания и Ирландия създадоха „лоши банки“. Няколко страни усъвършенстваха законодателството за фалитите. Португалия проправи пътя в използването на извънсъдебни споразумения. Много обаче остава да се направи. В Италия се продават необслужвани заеми за само 2 млрд. евро годишно от общо 122 млрд. Bundesbank пък е готова да дава акъл на финансовия свят за всичко освен за кашата в немските регионални банки.

Подреждането на всичко това ще отнеме време. Еврозоната няма да стане за една нощ като Америка по отношение на пазара на лоши активи и по-благоприятното третиране на длъжниците. Справянето с капана на частния дълг обаче трябва да е приоритет за европейските лидери.

По-добре капитализираните банки ще са по-склонни да кредитират. Те ще могат по-лесно да създават и банкови съюзи. Континент осеян със зомби фирми и разорени домакинства никога няма да просперира. На Марио Драги се пада да започне разчистването.