В следващите 25 години делът на Европа от населението на света и световния БВП се очаква да спадне значително. Това значи ли, че отслабената Европа ще стане жертва на новите сили през 2040 г., пита в сайта project-syndicate Юбер Ведрин, бивш френски външен министър в периода 1997-2002 г.
С оглед на това, че перспективите пред Европа са силно зависими от външни фактори, всички спекулации около бъдещето й трябва да отчитат глобалните условия. Едно нещо изглежда сигурно - въпреки че световната финансова криза от 2008 г. разкри опасни слабости на свободния пазар, пазарната икономика изглежда вероятно ще остане стандартът през следващите десетилетия. Нещо повече, с оглед на трудностите за отказ от международните пазари мащабен протекционизъм е малко вероятен. Но има малко съмнение, че нови регулации - включително финансови и търговски, както и социални и данъчни реформи - ще включват протекционистични мерки за някои държави и блокове. В същото време, необходимостта да се противодейства на икономическата криза и да се води борба срещу промените в климата, заедно с нови инициативи, директиви и научни открития, ще доведе до значителен напредък към по-зелени селско стопанство, промишленост, транспорт, строителство, енергетиката и така нататък. Всъщност от 2040 г. екологичните стандарти ще станат показател за общата конкурентоспособност на икономиката. В този смисъл Европа изглежда в добра позиция да се конкурира в бъдещата световна икономика. Но тъй като тя се бори да преодолее кризата, динамично развиващите се икономики може да я задминат. В крайна сметка през 2040 г. много от развиващите се пазари – тези, които са избегнали стагнация или колапс чрез ефективно преодоляване на значителните предизвикателства, пред които са изправени в момента – вече ще са се развили. Разделението между развитите и развиващите се страни ще бъде заменено с разграничение между слаби и силни икономики, като Русия ще остане специален случай. В геополитически план много сценарии са възможни. Според доклад, публикуван от американския национален разузнавателен съвет, делът на западните държави в световния доход ще падне доста под 50% до 2030 г. от 56% днес, което предполага, че Европа ще продължи да страда през следващите години.
Има, разбира се, и възможност за американски упадък и европейски възход, въпреки че е твърде малка вероятността. Въпреки това Европейският съюз може да засили своето влияние в света чрез стратегически съюз с Русия или чрез договаряне на евро-средиземноморското партньорство с Турция и със страните в преход от Южното Средиземноморие и Африка. Друг сценарий е Съединените щати и Китай да образуват G-2, или да включат и ЕС, за да се образува G-3, с цел балансиране на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Всеки от тези варианти обаче рискува геополитическа дестабилизация, тъй като ще изисква значителни усилия за демократизация в Китай. Може да добавим и възможността за една многополюсна система от 12-15 сили (включително САЩ, Китай, Япония, Русия, Европа, Индия, Бразилия, Мексико, Тихоокеанското сътрудничество, ASEAN, Южна Африка и Нигерия). Макар че такава система може да балансира конкуренцията със сътрудничеството, на нея ще й липсва една централна сила, която да гарантира стабилност . Съществува и хаотичен сценарий. Например, супер бъг в кибер пространството, който разрушава мрежите, от които начина ни на живот зависи, което води до икономически, демографски и екологичен колапс. При този набор от варианти се откроява един въпрос - неопределеността на ролята на Европа в бъдещата глобална система. За да предотврати необратим упадък, Европа трябва да достигне до ясни решения на три основни въпроса.
Първо, лидерите на ЕС трябва да определят начина на решаване на кризата в еврозоната. Планът трябва да включва преследването на по-силна и по-интегрирана Европа, макар и не непременно чрез федерална уредба, която би се посрещнала с широка съпротива. Великобритания несъмнено ще избере да остане член на един 28-30-членен ЕС. Турция също може да пожелае да се присъедини. Второ, лидерите на страните-членки трябва да се споразумеят за точно колко национален суверенитет ще се прехвърли към Европейския съюз - и да спечелят одобрението на гласоподавателите за техния план. И трето, те трябва да определят колко далеч ще стигне разширяването на съюза, включително да определят по-ясно разграничаване между ЕС и еврозоната. Ако тези въпроси не са решени - като лидерите на ЕС продължават да постигат „повече Европа", а европейците все повече отхвърлят идеята - Европа просто ще се движи от една криза в друга. Тя може да не рухне, но няма да процъфти заради липсата на стабилна, надеждна и ефективна институционална структура с фиксирани и приети ограничения. Преди всичко политическите елити на Европа трябва да предложат на гражданите едно нещо, което може да доведе до споразумение относно бъдещето на ЕС - край на свръх стандартизацията и присвояването на национален суверенитет чрез изключително детайлна уредба. Европейската система трябва да обслужва интересите на европейците в условията на световна конкуренция, която ще поддържа многостранните преговори през идните години. В противен случай европейското обновление ще се окаже малко повече от самонадеяност.
15:52 | 12.09.22 г.