Коя е най-голямата опасност за еврозоната в момента? Нова банкова криза? Краят на количествените улеснения в САЩ? Издигането на екстремистки антиевро настроени политици в страните от Франция през Италия до Гърция?
Това са възможни заплахи и, разбира се, разполагат с потенциала да нанесат удар върху крехкото възстановяване на икономиката на континента, пише в свой коментар за MarketWatch Матю Лин.
Но на практика реалната заплаха е само една – дефлацията, смята Лин. След 3 години на мъчителна рецесия сега много европейски държави са близо до спад на цените. В Гърция те се понижават в абсолютно изражение. В страни като Испания и Португалия инфлацията се приближава до нулата и остава над това ниво само защото ограничените финансово правителства продължават да повишават ДДС.
Макар че заплахата от дефлация в повечето развити икономики е преувеличена, в еврозоната тя представлява реална опасност. Защо? Защото повишава допълнително нивата на задлъжнялост, а всички държави от периферията на еврозоната вече са притиснати от неустойчиво дългово бреме. Също така тя тласка нагоре реалните лихви, при това в момент, когато икономиките се мъчат да преодолеят рецесията.
Най-лошото от всичко е, че изглежда Европейската централна банка не е в състояние да направи нищо, за да се противопостави на процеса.
От финансовата криза от 2008 г. досега централните банкери се тревожат за дефлацията. Именно заплахата от спад на цените и щетите, които той може да причини на икономиката, дадоха началото на политиките за количествени улеснения по целия свят. Печатай достатъчно пари и цените ще се стабилизират, диктуваше логиката. Е, ако се поражда известен риск от инфлация, нека – за икономики, затънали в дългова криза, съществуват далеч по-страшни варианти.
Изглежда, че моделът проработи. Почти като във филм на Уди Алън повече хора говореха за дефлацията, отколкото я преживяваха на практика.
САЩ успяха да запазят постъпателното ускоряване на инфлацията и сега икономиката им върви към подобрение. Във Великобритания дефлацията е вероятна колкото слънчева баня през октомври. Инфлацията остава упорито висока, въпреки че икономиката премина през най-продължителната си рецесия от 30-те години на XX век. Дори в еврозоната цените продължаваха да се повишават. Досега.
През септември обаче инфлацията в еврозоната падна до най-ниското си ниво от 3 години и половина, достигайки само 1,1%. Само месец по-рано тя бе 1,3% - доста под официалната цел на ЕЦБ от 2%.
Освен това данните прикриват големите разлики в отделните държави. Гърция преживява безспорна дефлация, като през септември цените са се понижили с 1% на годишна база. Останалите страни от периферията се приближават към това ниво. През миналия месец в Ирландия инфлацията падна до нула. В Испания през септември темпото ѝ се забави до 0,48% от 3,49% година по-рано. В Португалия тя бе едва 0,3%, а в Италия падна под 1%.
преди 11 години С две думи казано, депозитите на населението имат избор: Да бъдат заличени от инфлацията, или да бъдат заличени от фалита на баката :)А сега наздраве :)Да ** ***** бедните (бройлерите, населението, бургерите, ред нековете,) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Това ниво на задълженията и публични и частни, могат да се излекуват само през инфлацията (ако могат да я контролират, ще е лечение, ако не катастрофа), всеки друг подход е с резултат: loose/loose. При свиващо се глобално потребление и реално БУШУВАЩА ВАЛУТНА ВОЙНА с конкурентните икономики(САЩ, Китай, Япония, който печатат нон-стоп), цената на продукта ти е под сериозен натиск, за да остане конкурентоспособен, получава се ефекта за който се говори в статията: същия дълг ще се плаща с реализацията на повече стоки/услуги/активи, рязко се увеличава риска от банкрути, верижните банкрути ще повлекат банки (голяма част от които и така се крепят с еквилибристики в балансите си), застрахователи, депозити на населението, галопираща безработица, драматично свиване на европейския пазар, условия за сериозен хаос. отговор Сигнализирай за неуместен коментар