Коя е най-голямата опасност за еврозоната в момента? Нова банкова криза? Краят на количествените улеснения в САЩ? Издигането на екстремистки антиевро настроени политици в страните от Франция през Италия до Гърция?
Това са възможни заплахи и, разбира се, разполагат с потенциала да нанесат удар върху крехкото възстановяване на икономиката на континента, пише в свой коментар за MarketWatch Матю Лин.
Но на практика реалната заплаха е само една – дефлацията, смята Лин. След 3 години на мъчителна рецесия сега много европейски държави са близо до спад на цените. В Гърция те се понижават в абсолютно изражение. В страни като Испания и Португалия инфлацията се приближава до нулата и остава над това ниво само защото ограничените финансово правителства продължават да повишават ДДС.
Макар че заплахата от дефлация в повечето развити икономики е преувеличена, в еврозоната тя представлява реална опасност. Защо? Защото повишава допълнително нивата на задлъжнялост, а всички държави от периферията на еврозоната вече са притиснати от неустойчиво дългово бреме. Също така тя тласка нагоре реалните лихви, при това в момент, когато икономиките се мъчат да преодолеят рецесията.
Най-лошото от всичко е, че изглежда Европейската централна банка не е в състояние да направи нищо, за да се противопостави на процеса.
От финансовата криза от 2008 г. досега централните банкери се тревожат за дефлацията. Именно заплахата от спад на цените и щетите, които той може да причини на икономиката, дадоха началото на политиките за количествени улеснения по целия свят. Печатай достатъчно пари и цените ще се стабилизират, диктуваше логиката. Е, ако се поражда известен риск от инфлация, нека – за икономики, затънали в дългова криза, съществуват далеч по-страшни варианти.
Изглежда, че моделът проработи. Почти като във филм на Уди Алън повече хора говореха за дефлацията, отколкото я преживяваха на практика.
САЩ успяха да запазят постъпателното ускоряване на инфлацията и сега икономиката им върви към подобрение. Във Великобритания дефлацията е вероятна колкото слънчева баня през октомври. Инфлацията остава упорито висока, въпреки че икономиката премина през най-продължителната си рецесия от 30-те години на XX век. Дори в еврозоната цените продължаваха да се повишават. Досега.
През септември обаче инфлацията в еврозоната падна до най-ниското си ниво от 3 години и половина, достигайки само 1,1%. Само месец по-рано тя бе 1,3% - доста под официалната цел на ЕЦБ от 2%.
Освен това данните прикриват големите разлики в отделните държави. Гърция преживява безспорна дефлация, като през септември цените са се понижили с 1% на годишна база. Останалите страни от периферията се приближават към това ниво. През миналия месец в Ирландия инфлацията падна до нула. В Испания през септември темпото ѝ се забави до 0,48% от 3,49% година по-рано. В Португалия тя бе едва 0,3%, а в Италия падна под 1%.
преди 11 години Не казвам че няма да има ускорение , а че това е най - малкия им проблем . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Финансовите отношения на целия свят се градят изцяло (над 99%) върху Манипулации! Следователно, нелогично е да очакваме след като е реално невъзможно, "да няма надуване на спекул. балООни"!... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дефлацията ИМА отношение към крайния резултат, Ако една система бъде управлявана ,така че да задлъжнява, докато банкрутира! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако една система бъде управлявана ,така че да задлъжнява , тя ще го прави докато банкрутира . Дефлацията и прогнозата за времето нямат отношение към крайния резултат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Зависи от количествата дефлация . По 1-2% годишно в продължение на няколко десетилетия ще е здравословна .Защо всички са се размислили за задлъжнялите " фалиращите " - те не са обект на спасение , а на контролиран фалит . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Така или инак, ще има загуба на благосъстояние (от трудов доход) при индивида, дали ще е следствие на инфлацията или на банкрути (от там липсата на работа) или влизане в неизбежна конкуренция с евтиния труд на азиатците(че и др. дестинации), при този глобален пазар, въпрос на преценка, кой вариант ни се струва "по-мек" и от там въпрос на консенсус, на къде да се върви. Иначе за спестяванията вариантите си остават: активи или да разчиташ на гаранционните фондове при евентуален фалит на банка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Абсолютно на лична отговорност го взимаш това решение, затова писах, че варианта е "теоретичен" ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ест. могат и да разчитат на схемите за защита на депозитите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Тва с активите е много мъглява работа :) Трябва да знаеш, какво ЩЕ се търси утре или след 20 г. А СЕГА ДЕ! Няма как да знаеш отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Еми имат и още еди теоретичен вариант; небалонизирани активи, ако има такива. отговор Сигнализирай за неуместен коментар