Брюксел стяга редиците срещу Драги за условията за спасяване на банките

Европейската комисия стяга редиците срещу президента на Европейската централна банка Марио Драги относно ограниченията, предлагани в Европейския съюз за спасителната помощ за банките, заради неговото предупреждение, че прекалено настояване за включването на притежателите на облигации на кредитните институции в тяхното спасяване може да унищожи доверието, съобщи британският вестник Financial Times.

В частно писмо, писано през юли до европейския комисар по конкуренцията Хоакин Алмуния, станало достояние на италианския вестник La Repubblica и публикувано през уикенда, Драги изразява опасения за променените правила за държавна помощ в ЕС, които налагат загуби по подчинения дълг, преди да бъде одобрена каквато и да било подкрепа от страна на данъкоплатците.

Като се има предвид вероятната нужда от публични гаранции, според него „неправомерно строгото“ тълкуване „може да разруши до голяма степен самото доверие в банките от еврозоната, което всички имаме намерение да възстановим“.

Въпреки това правилата за подпомагане на банките от техните акционери влязоха в сила от 1 август, а през миналата седмица ЕК повтори основните си принципи, отхвърляйки думите на Драги, че „жизнеспособните“ банки получават облекчен достъп до държавно финансиране.

Предупреждението му за опасностите по-скоро притежателите на подчинен дълг да бъдат принудени да платят сметката за подсилването на платежоспособните европейски банки, отколкото данъкоплатците, подчертава тежките обсъждания в рамките на еврозоната за цената за възстановяване на финансовата система, отбелязват от Financial Times. Регионът се разкъсва по отношение на публичните гаранции, които да бъдат установени, като Германия настоява  притежателите на второстепенен и дори тези с първостепенен дълг да участват в спасяването преди данъкоплатците.

Драги е притеснен, че допълнителното бреме, налагано на по-слабо защитените притежатели на второстепенен дълг може да даде обратен ефект.

Той подкрепя предимството на вътрешното финансиране при фалит на банка, но конкретното му опасение е за принудителната обмяна на подчинен дълг срещу акции, когато банката изпълнява изискванията си за минимален капитал, но се налага да усили буферите в резултат на предстоящите стрес тестове, сочи писмото. Президентът на ЕЦБ подчертава, че подобен ход ще има „неблагоприятно влияние“ върху пазарите на банков дълг, а може да бъде сметнат и за „непропорционален“ и нарушаващ договорите.