Следващата година гардеробите на европейските банки ще бъдат отворени, а с това растат и притесненията какви скелети ще бъдат открити.
Очаква се в сряда президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги да очертае критериите за оценка на активите на банките (т.нар. Asset Quality Review, или AQR), според които ще се проведат стрес тестовете за финансовите институции. Това ще бъде първият случай, в който ЕЦБ разкрива колко строг ще бъде прегледът на балансите им, пише CNBC.
Съществува общоприето мнение, че тези тестове са а) много важни и б) потенциално опасни за много от банките. Те ще бъдат една от редица важни стъпки към сформирането на общевропейски банков съюз.
Банките в Европа бяха в центъра на тригодишната финансова криза в региона, която обхвана правителствата на страните им в капана на дълговата спирала. След като станаха жертви на глобалната финансова криза, голям брой европейски банки се нуждаеха от подкрепа от държавата. За да могат да си го позволят, правителствата емитираха дългове, което пък разклати финансите им.
В отговор на това европейските лидери предложиха създаването на банков съюз. Той ще представлява централизирана система, която ще се грижи за изпадналите в затруднения банки, ще предостави схема за застраховане на депозитите и ще изгради единен банков надзор, чиято роля ще бъде поета от ЕЦБ.
Предишните стрес тестове за банките на Стария континент бяха критикувани, защото повлияха на оптимизма и най-вече на прогнозите за икономически растеж и размера на държавните дългове.
Този път ЕЦБ и Европейският банков орган (ЕБО) искат да направят най-доброто, на което са способни, за да извадят на светло недостига на капитал за банките, да опитат и да гарантират, че няма да има неприятни изненади, когато поемат контрола над тях.
„Едно неефективно и некомпетентно действие, което е характерно за повечето политически решения по време на финансовата криза, може да възобнови финансовите сътресения и да тласне икономиката обратно в рецесия“, предупреждава анализатор от Credit Suisse.
Налице е особеното безпокойство, че за спасяваните страни от периферията на еврозоната Ирландия, Испания, Португалия и Гърция, на които Международният валутен фонд и техните съседки отпуснаха заеми, се крият неприятности.
Продължаващите проблеми в тези икономики и банковите им системи бяха умело документирани. За тях може да се обобщи, че притежават твърде много дълг за сметка на много малко капитал.
А пък ако се окаже, че техните банки са в по-голяма беда, отколкото предполагаме, това може да предизвика допълнителни проблеми за тези все още уязвими икономики.
Тези страни вече са били спасявани и затова имат допълнителни резерви, предоставени им от МВФ и еврозоната. ЕЦБ също оказа помощ под формата на неотложни заеми за закъсалите им банки.
Ето защо тестовете ще бъдат като да отлепиш рязко лепенка – болезнени в краткосрочен план, но в крайна сметка необходими и с положителен ефект. Според анализаторите тестовете ще ускорят оздравителния процес на европейските финансови институции.
„Принуждавайки банките да разкрият истинския размер на необслужваните си кредити и след това да бъдат рекапитализирани е ключов ход, който ще избегне „зомбирането“, твърди друг анализатор от Deutsche Вank.
Заради “зомбирането“, при което компаниите продължават да плащат лихви по заемите си, но не връщат главницата или не разширяват своя бизнес, икономиката може да замре. Ако банките разкрият повече лоши кредити, това ще бъде положително за техните баланси. Те ще разполагат с повече свободни средства, които да инвестират, въпреки че това може да означава, че още компании ще фалират.
„Съществува вероятност това да бъде повратната точка за икономиката на еврозоната“, смята анализаторът от Credit Suisse. “Но за съжаление съществува и рискът това да бъде още едно слабо решение в областта на общоевропейската политика, доверието в която е почти изчерпано.“
14:36 | 05.09.22 г.