Икономически неактивните мигранти от държави от Европейския съюз (ЕС) в други държави от общността не надхвърлят 1% от общото население на съюза. Това се посочва в публикуван днес доклад на Европейската козисия (ЕК), съобщават от представителството на ЕК в София.
Изключения са регистрирани единствено в Белгия, Кипър, Ирландия и Люксембург, където икономически неактивните мигранти от други държави от ЕС са съответно 3%, 4,1%, 3% и 13,9% от населението на страните, сочат данните на комисията.
Около две трети от икономически неактивните мигранти в ЕС са пенсионери, студенти и ученици и членове на домакинствата, заети с различни домашни задачи, като например помощ при отглеждането на деца. Лицата, които не могат да работят заради постоянна неработоспособност, са малка група – около 3% от мигрантите.
Близо 80 на сто от икономически неактивните мигранти от ЕС живеят в икономически активни домакинства, заключават още от Еврокомисията. Около две трети от тях преди са работили в държавата, в която живеят в момента, а повечето се местят в търсенето на нова работа.
Нивото на безработица сред местните и мигрантите средно за ЕС е било приблизително еднакво през 2011 г., откогато са последните данни – съответно 10% и 10,6%, като варира в отделните държави. В най-тежко засегнатите от кризата южноевропейски страни обаче безработицата сред мигрантите е осезаемо по-висока, показват данните.
Повечето от мигрантите освен това са намерили първата си работа именно в друга държава от ЕС и никога преди това не са работили в родните си страни. Тенденцията се откроява най-вече в Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, Великобритания, Испания, Белгия, Дания и Франция. Голяма част от неактивните пенсионери също никога не са работили в родните си страни, особено в Кипър, Португалия и Испания, където делът им варира в интервала 60-70% от общия брой на пенсионерите-мигранти.
По-голямата част от икономически неактивните мигранти от ЕС е концентрирана в старите държави-членки (приблизително 98%), което отразява и тенденциите при вътрешната миграция в общността.
През последните години вътрешната миграция в границите на ЕС се е увеличила, като в периода 2003-2012 г. делът на мигрантите от общността на 15 и повече години е нараснал от 1,3% до 2,7% от от общия брой на населението на съюза. Отчита се и ръст на икономически неактивните мигранти за същия период, но значително по-бавен – от 0,7% до 1%.
Данните на ЕК сочат, че като цяло заетостта сред мигрантите е по-висока в сравнение със заетостта на гражданите на съответната приемаща държава, въпреки че като цяло за ЕС нивата на безработица сред мигрантските общности са по-високи. От Еврокомисията обясняват тази тенденция с възрастта на мигрантите – обикновено те са по-млади в сравнение с възрастта на работната сила на приемащата държава.
Според Брюксел има много малки основания да се смята, че мигрантите отиват в конкретна държава заради социалната й система. Според доклада причините за имиграцията са свързани с възможностите за намиране наработа и със семейството.
Имигрантите не са по-интензивни ползватели на социалните системи в сравнение с местните лица, а освен това внасят повече данъци, отколкото получават под формата на социални услуги. Обикновено мигрантите ползват специфични социални услуги, които са свързани точно с техния статут в приемащите държави. Разходите за здравеопазване за неактивните мигранти пък се изчисляват на средно 0,2% от общите разходи за здравеопазване на страните от ЕС и на 0,01% от брутния вътрешен продукт (БВП).