Правителството на Кипър одобри проектобюджет за 2014 г.

Правителството на Кипър одобри вчера проект за бюджета за 2014 г., който предвижда свиване на бюджетния дефицит под нивото, договорено с международните кредитори на страната, съобщи ИТАР-ТАСС.

След заседанието на кабинета министърът на финансите на средиземноморската държава Харис Георгиадис заяви, че правителството възнамерява да сведе първичния дефицит (който изключва разходите за обслужване на дълга) до 3% от брутния вътрешен продукт на страната, докато целта, определена в споразумението с „тройката“ кредитори от Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, е 4,25%.

Освен това в проектобюджета е заложено понижаване на разходите с 10% спрямо 2013 г., или с приблизително 626 млн. евро.

„Основна характерна черта на бюджета са значителните икономии за сметка на съкращения. В момент, когато сънародниците ни, домакинствата и компаниите орязват своите разходи, би било немислимо държавата да не постъпи по същия начин“, подчерта Георгиадис.

Проектобюджетът ще бъде изпратен в парламента на страната за обсъждане и приемане през следващите няколко дни и преди започването на втората проверка от експерти на тройката за изпълнението на досегашните цели, която е насрочена за края на октомври. Целта на мисията на инспекторите развитието на процеса по преструктуриране на банковата система и реформите в държавния сектор, включително приватизирането на държавни компании.

След приключването на първата подобна проверка през юли представители на кредиторите дадоха положителна оценка на предприеманите от правителството мерки за изпълняване на условията на споразумението за отпускането на спасителна финансова помощ на страната в размер на 10 млрд. евро.

Споразумението бе сключено през март и предвиждаше реализирането на тежки реформи, включително рекапитализирането на най-голямата банка на острова за сметка на орязване на негарантираните депозити на стойност над 100 000 евро.

Безпрецедентната мярка тогава доведе до спиране на работата на всички кредитни институции за 2 седмици, бяха въведени ограничения върху свободното движение на капитали. Това причини задълбочаване на рецесията в страната и спад в събираемостта на данъците.

Въпреки това кипърските власти многократно обявяваха готовността си да изпълнят исканията на международните кредитори, смятайки ги за залог за бързо излизане от кризата.