Президентът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че обещанието на нейното ръководство за запазване на нисък основен лихвен процент определено позволява понижаване на разходите за заемане на средства, ако волатилността се завърне на пазарите, съобщи Bloomberg.
“Управителният съвет единодушно се съгласи да приеме отклонение в посока на разхлабване, което изрично осигурява бъдещо понижаване на лихвата, ако волатилността на капиталовите пазари се върне към нивата, достигнати в началото на лятото“, каза Драги в реч пред Икономическия клуб в Ню Йорк. Той изтъкна, че ЕЦБ е готова да използва „всички налични“ инструменти, за да сдържи пазарните лихви – коментар, който бе повторен днес и в месечния бюлетин на финансовата институция.
Ръководството на ЕЦБ се опитва да предпази икономическото възстановяване в еврозоната, за което Драги обяви, че все още е слабо, крехко и неравномерно, от волатилността на пазарите. В този смисъл то обеща през юли да запази официалния лихвен процент на настоящото му ниво от 0,5% или дори на по-ниско за „продължителен период“.
Повечето икономисти засега не очакват допълнително понижаване на основната лихва, сочи ежемесечно проучване на Bloomberg. Те по-скоро предвиждат ЕЦБ да следва нестандартна монетарна политика. В друго проучване, публикувано днес, три четвърти от анкетираните заявяват, че очакват Драги да предприеме нови мерки за вливане на ликвидност като например използваните на два пъти операции за дългосрочно рефинансиране.
Разходите за заемане на средства от пазарите нараснаха, след като Федералният резерв на САЩ обяви, че обмисля свиване на програмата си с монетарни стимули преди края на годината.
За разлика от Фед или Английската централна банка ЕЦБ не е установила определена времева рамка или обвързаност с макроикономически показатели за обещанието си за лихвите. Вместо това Драги повтори днес, че тя зависи от движението на цените.
„Тенденцията при основната лихва остава в зависимост от перспективата пред инфлацията“, подчерта той. „Тя ще бъде преразглеждана с течение на времето в зависимост от нашата аналитична рамка“, добави той.
През септември инфлацията в еврозоната се забави до 1,1% на годишна база, а прогнозата на ЕЦБ за годината като цяло е за ръст на потребителските цени с 1,5% и с 1,3% догодина. Целта на базираната във Франкфурт институция е за инфлация, близка до, но не достигаща 2% годишно.
Едно от предизвикателствата, пред които се изправя финансовата система на еврозоната, е проверката на балансите на банките, която ЕЦБ ще проведе догодина, преди да поеме ролята на единствен надзорник на банковия сектор в региона. Тази оценка и предвидените за след това стрес тестове може да осигурят данни за необходимия и недостигащ капитал в банковата система на еврозоната.
„Нямам идея дали трябва да се очакват големи проблеми или не“, заяви по този повод днес Драги. „Определено това, което се случва и което е положително, е, че от гледна точка на това упражнение банките и регулаторните органи реагират много силно навсякъде в посока на убеждаване на кредитните институции да наберат допълнителен капитал и за осигуряване на високи нива на резерви в някои части на еврозоната. Това е доста добре“, подчерта той.
Светът не може да си представи демократите и републиканците в САЩ да не постигнат споразумение за държавния бюджет и за вдигане на тавана на федералния дълг, каза още президентът на ЕЦБ, съобщи AFP, цитирана от БТА. Ако патовата ситуация се запази няколко месеца или дори седмици, тя може да причини тежки поражения на американската и на световната икономика, предупреди той.
Правителството на САЩ е спряло частично работа вече повече от една седмица, тъй като демократите и републиканците не могат да се споразумеят за бюджета за новата финансова година, която започна на 1 октомври. Републиканците отказват да дадат зелена светлина за вдигане на тавана на държавния дълг, който ще бъде достигнат при липса на споразумение след една седмица.
07:10 | 14.09.22 г.