Преди четири месеца капиталовите пазари в Турция успяха да си извоюват ново покачване на кредитния рейтинг и достигнаха нови върхове. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган се похвали, че светът е заслепен от местната икономика, обещавайки, че ще я превърне в една от десетте най-могъщи в света.
Повратната точка обаче се оказаха първите сигнали от страна на Федералния резерв на САЩ за ограничаване на стимулите за икономиката, които през последните години спомогнаха за финансирането на бързия растеж в развиващите се икономики.
Инвеститорите бяха стреснати и от все по-враждебната реторика на Анкара към чуждите капитали, от непохватния отговор на антиправителствените протести и най-вече от перспективата за военни действия в съседна Сирия.
В резултат на това основният бенчмарк в страната изгуби около една трета от стойността си след постигнатите рекордни стойности в средата на май. Лирата пък се срина до рекордно ниски нива, а доходността по облигациите се удвои до 10%.
В стремежа си да спре спада на националната валута Турската централна банка пласира на международните пазари повече от 15% от своите нетни капиталови резерви, вследствие на което милиарди долари напуснаха страната, припомня Wall Street Journal.
"Дните, когато Турция смяташе, че пазарните колебания са отминали, са в историята", каза Йълдъз Мерт, главен икономист в Burgan Bank. "Страната е на прага на ясно изразена криза или на години на бавен растеж, които ще се усещат като рецесия", допълни още тя.
Досега Турция успяваше да устои на глобалните икономически сътресения от последните десет години, оставайки до голяма степен невредима. Вълната от прииждащи чуждестранни капитали в размер на близо 100 млн. долара подпомогна бума в строителството и потребителските разходи.
В номинално изражение брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарастваше със средногодишен темп от 5 на сто след идването на Ердоган на власт през 2002 г. Доходът на глава от населението пък скочи три пъти до около 10 000 щатски долара на година, което помогна на Ердоган да спечели три поредни мандата, всеки път с все по-голямо мнозинство.
Първите негативни сигнали за икономиката дойдоха през 2011 г. , когато в резултат на кредитните проблеми дефицитът по текущата сметка на Турция нарасна до рекордните 78,4 млрд. долара, или 10% от БВП.
Опасенията за способността на Анкара да изплати краткосрочния си външен дълг предизвикаха масови разпродажби на турската валута, която поевтиня с близо 20% спрямо долара. Спадът задейства двуцифрена инфлация и реакцията на централната банка доведе до рязко забавяне на растежа през миналата година – до 2,2% спрямо 8,8% през 2011 г.
Сега турските активи се колебаят отново около рекордното дъно. 17-процентовият спад на лирата я прави една от най-лошото представящите се валути в развиващите се пазари заедно с паричните средства на Индия, Бразилия и Индонезия. В края на миналата седмица турските пари удариха рекордните 2,08 спрямо долара преди да затворят на ниво от 2,07. Въпреки това централните банкери в Анкара отхвърлиха възможността за повишаване на лихвените проценти с оглед на засилващата се перспектива за военни действия на САЩ срещу Сирия.
Анализатори отчитат, че последните загуби са увеличили дисбалансите в силно зависещата от вноса и чуждестранните капитали турска икономика.
"Ако глобалната ликвидност отстъпи вследствие на понижения апетит за търсене на по-рискови активи, икономиката ще претърпи рязка корекция", предупредиха в последния си доклад експертите от Международния валутен фонд (МВФ). Юнският анализ на Morgan Stanley пък постави Турция сред петте най-уязвими на изтегляне на външни капитали развиващи се пазари.Чужденците вече трепнат. Оценяваната на 12 млрд. долара сделка за разработване на въглищни мощности се отдалечи през август, след като Абу Даби заяви, че съществуват и "други приоритетни разходи".
Спадовете удариха също така и реалната икономика. Потребителското доверие през август отчете най-бързия си едномесечен спад в последната половин година, според данните на Националното статистическо бюро.
Продажбите на Altinyildiz – най-големият турски производител на облекло, намаляха с 23% през първото тримесечие на годишна база. Tofas – най-големият автомобилен производител, пък предупреди на 29 август, че най-вероятно няма да достигне заложените си приходи за текущата година.
"Хората са разтревожени, че пазарът ще бъде засегнат от икономическата и политическата несигурност", каза Акил Тюркоглу, собственик на Akturk – компания за търговия на дребно. " Поскъпването на долара спрямо лирата вече удари нашия бизнес. Както физически, така и психически".
Най-голямата заплаха за поста на Ердоган идва от хората от ниската и средната класа. Като Екрем Карагюдекоглу, който казва, че най-вероятно няма да подкрепи настоящето правителство, което по думите му няма да спази обещанията си за "стабилен растеж". "Икономиката не трябва да бъде въпрос на гордост за политиците", смята Карагюдекоглу, който притежава магазин електроника в центъра на истанбулския квартал Сиркеджи. "Нямам надежда, когато поглеждам към бъдещето", допълва още предприемачът.
Метропол – една от водещите социологически компании в Турция, обяви, че подкрепата за управляващата партия се е понижила до 43% през юли след рекордните 52% през декември 2011 г.
Същевременно управителят на Турската централна банка Ердем Башчи, който спечели награда на сп. Banker в началото на тази година за доброто проектиране на икономическите перспективи пред страната през 2012 г., неведнъж е изразявал спокойствието си за движението на валутния курс на лирата.
"Турция не разполага с достатъчно резерви, за да отговори на дефицита във финансите. Тя трябва да повиши бързо лихвените си проценти", казва обаче Тим Аш, главен икономист с ресор развиващи се пазари в Standard Bank в Лондон.
На историческия истанбулски пазар Капалъ чарши, където продавачи на злато, килими и валути са търгували в кризисни времена в продължение на векове, собствениците на магазини се подготвят за рязко забавяне, но остават оптимисти за капацитета на Турция да се съвземе.
"От юни отчитаме спад на бизнеса. Не само в Капалъ чарши, но и на други места, където търгуват наши приятели", каза Мехмет Али Йълдъръмтюрк, който се занимава със злато в продължение на четири десетилетия. "Не можем обаче да наречем това криза. Това е само сянката на международната несигурност върху вътрешния пазар. Ние успяхме преодолеем ситуации, които бяха много по-зле", допълни още бизнесменът.
14:23 | 13.09.22 г.