IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Пет предложения за изход от дълговата криза в еврозоната

Решението е генериране на бюджетни излишъци, продажба на държавни активи, преструктуриране, опрощаване или монетизация на дълга

08:14 | 22.08.13 г. 23
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Пет предложения за изход от дълговата криза в еврозоната

Вариант номер 2. Продажба на държавни активи

Изглежда разумно и напълно естествено за правителствата с голям дял на публичния дълг да продават част от активите си и да използват постъпления от продажбата за обратно изкупуване на облигации. Това ще намали експозициите им към волатилните пазари и, ингорирайки скритите задължения, може привидно да изглежда, че са постигнали устойчиво ниво на дълга си.

Проблемът идва от там, че знаем твърде малко за стойността на държавните активи. Като цяло държавните активи представляват около 3% от БВП на еврозоната. Като дял от БВП на всяка страна, те варират в диапазона 35-40%. Продажбите на активи наистина могат да допринесат за намаляването на брутния размер на дълга.

За съжаление разпродаването на всички държавни активи не е нито възможно, нито желателно.

Вариант номер 3. Класическо преструктуриране на дълга

В сегашните условия първите два варианта едва ли могат да бъдат достигнати. И то достатъчно бързо, за да се предотврати спиралата, в която са попаднали почти всички държави от еврозоната. Покачващата се публична задлъжнялост съвсем логично дава началото на нова криза. Това ще направи преструктурирането на дълга не само неизбежно, но и доста привлекателно като вариант.

Проблемът е там, че публичният дълг на всяка страна се води в счетоводните отчети на търговските банки. Едно преструктуриране на дълга до 60% от БВП може да предизвика банкова криза, която да изисква намесата на правителството и поемането на още дълг.

Връзката между публичния дълг и банковите активи става пагубна до такава степен, че може да направи преструктурирания държавен дълг неуправляем без външна помощ. Много правителства ще се нуждаят от средства за рекапитализация на банките след едно такова преструктуриране.

Проблемът със спасяването на банките е, че процесът вече не е толкова евтин. Потенциалната каса е Европейският механизъм за стабилност, в която има 500 млрд. евро. Сравнете това с общия размер на дълга на страните в криза – Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания. Той е около 3,750 трлн. евро. И ако прибавим другата потенциална страна в криза – Франция – размерът му достига 4,710 трлн. евро. Пределно ясно е, че средствата на Европейския механизъм за стабилност са крайно недостатъчни, за да поемат няколко преструктурирания на дълга.

Вариант номер 4. Опрощаване на дълга

Дори и да бъдат намерени допълнителни средства външната помощ само увеличава нивата на дълга и влошава ситуацията вместо да я подобрява. Решението може да дойде, ако бъдат изпълнени следните две стъпки.

Първо, Европейският механизъм за стабилност или правителствата, приемащи радушно идеята, могат да закупят огромни количества от държавните облигации на страните в криза. Второ, да се позволи на Парижкия клуб да опрощава тези дългове.

В действителност дългът на страните в криза ще се поеме от по-богатите държави. Обаче този вариант ще срещне яростна политическа съпротива. Но и сложността на задачата я прави икономически невъзможна.

Нека да направим няколко допускания. Нека си представим, че всички страни от еврозоната опростят една четвърт от дълга на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия, Испания и Франция. Размерът на отписания дълг се равнява на почти 1,2 трлн. евро. Това е около 30% от БВП на страните, които са склонни да опростят дълга на закъсалите си съседи.

За да видим перспективата пред този вариант, нека да си припомним, че през 2010 г. нивото на дълга като част от БВП на Ирландия бе 30% и от умерено задлъжняла държава, тя трябваше да спасява всичките си банки. Ако страните, които са склонни да опростят дълговете на задлъжнелите си съседи, вземат средствата назаем, публичният дълг на Германия ще достигне 110% от БВП, докато този на Гърция ще се върне единствено до предкризисните си нива.

Възможно е Парижкият клуб да предложи решение за малките страни. Това може би е най-вероятният сценарий за Гърция. Проблемът е, че щом това се направи за една страна, ще трябва да се направи и за другите.

Последна актуализация: 01:38 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

11
rate up comment 3 rate down comment 2
edimi
преди 10 години
Та ако "икономистите" са просто едни счетоводители на високо ниво и със задълбочени познания по данъчно и счетоводно законодателство, `що да измисляме нАуката и титлите....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 5 rate down comment 3
edimi
преди 10 години
В този ред на мисли и това което каза Мави, един въпрос. Ха дай определение на "науката" икономика и какво точно изучава. Че нещо "специалистите" по таз` нАука май са излишни....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 5 rate down comment 2
vzhekoff
преди 10 години
От времето на Маркс капитализмът все загнива, все умира и все аха аха и утре да се срути. Да, ама не - живее си, просперира си и то не защото част от изложените аргументи не са верни, а защото хора като СС-23 робуват на идеологии, а не на здрав прагматичен подход, нещо което се е опитал да им каже колегата Чик-Чирик. Изходът от подобна ситуация никога не е само в един вариант, но математически погледнато, всички проблеми със свръхзадлъжнялост се решават по два начина - мек чрез умерено висока инфлация (размиване на дълга между всички) или твърд - чрез фалит. Останалото са подробности. При щатите случаят е по-различен най-малкото по причина на това, че населението им продължава да расте вече две столетия главно за сметка на емиграцията, което позволява чисто механично да расте икономиката. В Европа при тази зловеща демографска картина това няма да сработи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 6 rate down comment 0
balkando
преди 10 години
Първо трябва да се осъзнае кое е нормалното ! Стимулираната чрез дългове икономика не е нормална. Още по-малко е стабилна и дългосрочна. След като това се осъзнае и приеме, решенията ще изникнат от самосебе си.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 4 rate down comment 1
Chick-Chirick
преди 10 години
Дали на нас ни харесва или не може да си дискутираме колкото си искаме. Другото е това което се лучва - реалността. Всички основни суровини се търгуват в $ и това скоро (ако въобще) няма да се промени. Няма как да се рестартира системата с опрощаване на дългове. Това са застраховки, това са валутни резерви, това са пенсии, това е една тотално сбъркана система, която може да се поправи само с мнооооого чакане и усилия, които да са координирани. Да, ама както виждаме "великите сили" за природата не могатда се разберат, защото пак се опира до пари.Смятай сега като стане дума за директни плащания(или отказ от такива) за каква невъзможна мисия иде реч. Американският модел съвсем не е само консумацията. Американските пари са навсякъде по света и могат да постигнат всичко, което си поискат, дори с цената на война. Добро-лошо, правилно-грешно, но това е положението.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 1
SS-23
преди 10 години
Пич, модела на американската икономика- стимулиране на "разтеж" и потребление, чрез неограничено помпане на дефицит и неогратичено печатане на кухи пари, води до едно...ФАЛИТ! С печатане на кухи пари, може доста дълго да се изкара, създавайки илюзията, че нещата "се оправят", НО....това е илюзия, защото гилотината на дълга става все по-тежка, и е просто въпрос на време те да полети надолу и да отсече главата!Продължавам да твръдя, че икономиката и банките трябва да бъдат рамкирани от държавите, за движение в "канал", без възможност за излизане от канала! Да, това няма да позволи големи печалби, но...няма да допусне и големи загуби! Стегната икономика с много плавен и спокоен ръст, без възможност резки движения....така виждам аз нещата!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 5
Mavi Goz
преди 10 години
хехе...ми то нали все корифеите с икономическо образование докараха светАа до тук Нали са все икономисти из банки, фондове, тръстове...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 10 rate down comment 6
Chick-Chirick
преди 10 години
В едно нещо си прав - нямаш грам икономическо образование.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 8 rate down comment 3
deant
преди 10 години
Не мога да повярвам, че тука имаме общи възгледи с теб :)) Аз също съм против безразборните кредити, както ставаше досега. Искаш да си купиш нещо? Ми събирай няколко месеца пари и си го купи. Не да купиш 10 неша днес и после да фалираш, щото консуматорския ти глад е некотролируем. Така и производителите ще си правят сметката много по-добре и ресурсите ще се ползват много по ефективно с по-малко разхищение. Което е добре дори и за природата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 8 rate down comment 7
SS-23
преди 10 години
Без да чета статията и без да имам и грам икономическо образовение, изхождайки изцяло от чиста прагматичност и математика, мога да кажа (както вече не веднъж съм споменавал), че единственият практически и прагматичен изход е....ОПРОЩАВАНЕ НА ДЪЛГОВЕТЕ И РЕСТАРТИРАНЕ НА СИСТЕМАТА НА ЧИСТО, НО....С НОВИ, ЯСНИ И СТРОГО РЕГЛАМЕНТИРАНИ ПРАВИЛА! Аз считам, че банковата систева и изобщо икономиката трябва да бъдат "стегнати" и рамкирани за движение в тесни граници, за да не се допускат в бъдеще балони! По отношение на кредитите: трябва да се забрани даването на кредит, извън рамките на капитала на банката! Това фактически породи цялата криза! как така ще "раздаваш" пари, които реално ги нямаш! Това е БЕЗУМИЕ, на което повече няма кой да се върже!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още