IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Пет предложения за изход от дълговата криза в еврозоната

Решението е генериране на бюджетни излишъци, продажба на държавни активи, преструктуриране, опрощаване или монетизация на дълга

08:14 | 22.08.13 г. 23
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Пет предложения за изход от дълговата криза в еврозоната

Вариант номер 2. Продажба на държавни активи

Изглежда разумно и напълно естествено за правителствата с голям дял на публичния дълг да продават част от активите си и да използват постъпления от продажбата за обратно изкупуване на облигации. Това ще намали експозициите им към волатилните пазари и, ингорирайки скритите задължения, може привидно да изглежда, че са постигнали устойчиво ниво на дълга си.

Проблемът идва от там, че знаем твърде малко за стойността на държавните активи. Като цяло държавните активи представляват около 3% от БВП на еврозоната. Като дял от БВП на всяка страна, те варират в диапазона 35-40%. Продажбите на активи наистина могат да допринесат за намаляването на брутния размер на дълга.

За съжаление разпродаването на всички държавни активи не е нито възможно, нито желателно.

Вариант номер 3. Класическо преструктуриране на дълга

В сегашните условия първите два варианта едва ли могат да бъдат достигнати. И то достатъчно бързо, за да се предотврати спиралата, в която са попаднали почти всички държави от еврозоната. Покачващата се публична задлъжнялост съвсем логично дава началото на нова криза. Това ще направи преструктурирането на дълга не само неизбежно, но и доста привлекателно като вариант.

Проблемът е там, че публичният дълг на всяка страна се води в счетоводните отчети на търговските банки. Едно преструктуриране на дълга до 60% от БВП може да предизвика банкова криза, която да изисква намесата на правителството и поемането на още дълг.

Връзката между публичния дълг и банковите активи става пагубна до такава степен, че може да направи преструктурирания държавен дълг неуправляем без външна помощ. Много правителства ще се нуждаят от средства за рекапитализация на банките след едно такова преструктуриране.

Проблемът със спасяването на банките е, че процесът вече не е толкова евтин. Потенциалната каса е Европейският механизъм за стабилност, в която има 500 млрд. евро. Сравнете това с общия размер на дълга на страните в криза – Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания. Той е около 3,750 трлн. евро. И ако прибавим другата потенциална страна в криза – Франция – размерът му достига 4,710 трлн. евро. Пределно ясно е, че средствата на Европейския механизъм за стабилност са крайно недостатъчни, за да поемат няколко преструктурирания на дълга.

Вариант номер 4. Опрощаване на дълга

Дори и да бъдат намерени допълнителни средства външната помощ само увеличава нивата на дълга и влошава ситуацията вместо да я подобрява. Решението може да дойде, ако бъдат изпълнени следните две стъпки.

Първо, Европейският механизъм за стабилност или правителствата, приемащи радушно идеята, могат да закупят огромни количества от държавните облигации на страните в криза. Второ, да се позволи на Парижкия клуб да опрощава тези дългове.

В действителност дългът на страните в криза ще се поеме от по-богатите държави. Обаче този вариант ще срещне яростна политическа съпротива. Но и сложността на задачата я прави икономически невъзможна.

Нека да направим няколко допускания. Нека си представим, че всички страни от еврозоната опростят една четвърт от дълга на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия, Испания и Франция. Размерът на отписания дълг се равнява на почти 1,2 трлн. евро. Това е около 30% от БВП на страните, които са склонни да опростят дълга на закъсалите си съседи.

За да видим перспективата пред този вариант, нека да си припомним, че през 2010 г. нивото на дълга като част от БВП на Ирландия бе 30% и от умерено задлъжняла държава, тя трябваше да спасява всичките си банки. Ако страните, които са склонни да опростят дълговете на задлъжнелите си съседи, вземат средствата назаем, публичният дълг на Германия ще достигне 110% от БВП, докато този на Гърция ще се върне единствено до предкризисните си нива.

Възможно е Парижкият клуб да предложи решение за малките страни. Това може би е най-вероятният сценарий за Гърция. Проблемът е, че щом това се направи за една страна, ще трябва да се направи и за другите.

Последна актуализация: 01:38 | 13.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

21
rate up comment 2 rate down comment 0
SSIW
преди 11 години
С нещо друго не съм съгласен, което струва ми се, текста внушава, било то и индиректно, а именно, че валутния съюз (още повече в този си вид и при настоящите обстоятелства) има някакво устойчиво бъдеще. За всеки възможен аргумент ЗА има десет , доста сериозни аргумента ПРОТИВ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 0 rate down comment 0
SSIW
преди 11 години
Съгласен съм с основното заключение , изведено в статията, нещо повече, приемам го за очевидно: действията в областта на монетарните политики са тези, които имат най-голям шанс да дадат непосредствен и положителен тласък на процесите, като същевременно крепят конструкцията ЕС/ЕЗ. Проблемите в съюза са се заплели в един здрав възел и ако търсим най-малкото общо кратно на тези (не рядко диаметрално противоположни )проблеми и интереси в конвенционалния инструментариум на икономиката, то това е политиката за монетаризиране на дълга: това е пътя за смекчаване на дълговата и ликвидна криза при най-малки щети за заетост, банкова система, икономика и конкурентоспособност. За нетните спестители в системата, убежища ще се намерят: злато, други валути, реални активи, акции.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 4 rate down comment 1
SS-23
преди 11 години
Няма "контролиран дълг", при работеща печатница...такъв филм е невъзможен!И изобощо, чисто математически, дълг, който превишава доходите НЕ може да бъде погасен никога!Абе що се правите всички икономисти, на големи "икономисти", когато е съвсем очевадно, че не може да харчиш "днес" пари, които ще заработиш евентуално "утре", а ще трябва да връщаш с лихва "в другиден", и този фокус да продължава безкрайно! Няма как да се случи това! Т.н. "лихва" са пари, които се появяват от нищото! Е може ли да ми кажеш- от къде ще дойдат тия пари, ако не се напечатат изкуствено, зад което обаче няма да стои създаден продукт! За да изплащаш, да речем 6% лихва, значи, че трябва всяка година да създаваш (образно казано)- 6% повече продукция, зад която да стоят 6% повече напечатани пари с обезпечение! Такъв филм обаче няма, т.е. математически е ясно, че лихвата реално е невъзвращаема, освен..освен ако не се напечатат хартийки зад които няма нищо! ДА..ама НЕ! Точно този фокус вече НЕ МОЖЕ да продължава!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 3 rate down comment 1
Mesoiadess
преди 11 години
Рестартиране на системата не може да има при колосални загуби от кредиторите - просто не може да има никаква система след това .Освен това държавата има неограничен ресурс - имуществото на своите граждани ,което може постепенно да бъде източвано чрез данъци.Съществуват и толкова рискови активи , които създават трилиони буфери .Системата много бързо може да бъде изчистена , но не това е целта .Освен това не се цели премахване на дълга , а поставяне под контрол , което е много по - лесно .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 1 rate down comment 0
edimi
преди 11 години
Това имам пред вид. Един качествен счетоводител се равнява на н`ам колко си хиляди "икономисти". А нАуката икономика си е измислена. Семантиката и произхода на думата са достатъчен довод.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 1 rate down comment 0
Chick-Chirick
преди 11 години
Не мисля, че преиначаването на фактите и не много успешните опити да бъдат подчинени на марксистката идея за "равенство" спомагат за изясняването на картинката. Колкото и да не ни се иска, западните икономики не могат да растат повече без износ. Да, но и другите не пасат трева. Индия например, налага всякакви ограничения и рестрикции на западните фирми, но те пак стоят, заради пустият му растеж. Китай - тоже, Бразилия-тоже. Руснаците пък да не ги коментираме. Е как пасва това в твоята теория за лошият запад, който си изнася работните места? Ако иска западът бъобще да има някакви работни места трябва да произвежда там. Все още им продават особено при колите новите опаковки, но със старите технологии на мотори и т.н., но и това скоро ще се промени. Фирмата не е социална организация. Когато те НАЕМАТ се договаряш колко ще получаваш и какво трябва да даваш. Толкова е просто.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 1 rate down comment 0
SS-23
преди 11 години
Глобалният проблем е, че тези които са "инвестирали" рисково, чакайки, че ше дойде голямата печалба, не искат проумеят, не искат да разберат, не искат да осъзнаят простичкият, прагматичен и чисто математически факт, че тези пари НЯМА да могат да си ги върнат! Няма от къде да дойдат!Просто някой "хора" (имам впредвид банки и кредитори) трябва да приемат факта, че имат загуба, която просто трябва да я фиксират, затваряйки позицията! По правилото на форекса- да добавяш позиция, към вече губеща позиция....води до още по-голяма загуба!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 4 rate down comment 1
deant
преди 11 години
Абе ако икономистите бяха счетоводители нямаше да имаме проблем! Добрите счетоводителите са много важни, колкото са и важни добрите инженери и добрите доктори! Защото счетоводителите знаят да си правят сметката! Знаят как да блансират между пасиви и активи! Икономистите от друга страна изобщо нямат представа от пасиви. За тях те не съществуват, както и показват централните банкери! "Имаме много пасив?? Нищо ще напечатаме актив за да изравним сметката!" Само дето това директно пак отива в пасива!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 8 rate down comment 2
Mavi Goz
преди 11 години
Мда... всичко е толкова сбъркано вече, че счетоводителите се кръстиха икономисти, станаха топ-мениджъри, яхнаха парите и ... е...а м...а на пейзажа! Поголовно!Икономиката се прави от инженери, агрономи, химици, физици, математици... от хората, съсздаващи продукт, чието стойностно изражение някой тарикат, някога е решил и по-лошото - някой му е позволил, да замени с пари!Хората трябва да бъдат доведени до там, че да почнат да ядат пари, за да се събудят!Днешната измама, която наричат "икономика" в Европа е пълен т...к! Икономика с гонещи средно 30% безработни младежи! Икономика, която се занимава с осигуряване на работа за Азия! Това само един професионален "икономист" може да го измисли - да изнесеш производството на най-развития континент на друг континент и да сметнеш колко ще спечелят шепа хора от това! А после? А останалите без работа? С тях какво правим? Икономика?Булшит, за да не използвам красиеата българска дума за това! Нали вече не е модно дори да се псува на български!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 1 rate down comment 1
edimi
преди 11 години
Иначе с последното изречение-епилог в 7, съм съгласен. Но се измества темата, ФЕД, евреи, интереси, войни и прочие.... Можем просто да си чешем езиците
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още