Заемите за частния сектор в еврозоната са се свили повече от очакваното през юни, лишавайки икономиката от финансирането, необходимо за устойчиво възстановяване, и увеличавайки натиска върху Европейската централна банка за предприемане на спешни действия, съобщи Ройтерс.
Заемите за частния сектор са се свили с 1,6% на годишна база през юни, сочат данни на ЕЦБ, публикувани днес. Спадът е по-силен и от очакваните 1,1% от анализатори, анкетирани от Ройтерс.
Проучване на ЕЦБ, публикувано вчера, показа, че банките в еврозоната, изправени пред по-тежки изисквания за капитала, през второто тримесечие са затегнали стандартите за кредитиране както за компаниите, така и за финансирането на покупките на жилища, макар че техният достъп до ликвидност е бил облекчен.
Банките са отпуснали на компаниите извън финансовия сектор заеми за 12 млрд. евро по-малко през юни спрямо предходния месец, става ясно от данните след корекцията им с продажбите и секюритизацията. През май кредитирането се бе свило с 18 млрд. евро на месечна база.
Паричният агрегат M3 е нараснал с годишно темпо от 2,3% през юни, забавяйки се спрямо отчетените 2,9% през май и оставайки под очакванията на анализатори, анкетирани от Ройтерс, за разширяването му с 3%.
Данните за кредитирането от последната седмица подчертават едно от основните препятствия пред възстановяването в еврозоната. Вялото търсене натежава върху апетита за кредити, докато от своя страна банките също свиват кредитирането, за да възстановят балансите си.
В опит да съживи кредитирането за страдащия малък и среден бизнес в региона през миналата седмица ЕЦБ обяви, че ще позволи на банките да използват като гаранция за получаването на евтини заеми от нея още от активите, които някога бяха обвинявани за причинители на финансовата криза.
Хауърд Арчър, икономист в Global Insight, заяви, че данните за седмичните кредити увеличават натиска върху ЕЦБ за допълнителни действия. „Задълбочаващият се забележим спад в кредитирането на компаниите от еврозоната през юни запазва натиска върху ЕЦБ да предложи конкретни мерки, насочени към подобряването на достъпността на кредита за компаниите, особено за малките и средните“, каза Арчър.
„Смятаме, че е много възможно ЕЦБ евентуално да понижи основната си лихва до 0,25% от 0,5%, тъй като очакваме, че еврозоната много трудно ще успее да се върне към растеж“, добави той.
Следващото заседание в ЕЦБ по въпросите на монетарната политика ще се проведе следващия четвъртък, но повечето анализатори не очакват промяна на основния лихвен процент.
Опитвайки се да успокоят пазарите, изнервени от плановете на Федералния резерв на САЩ за край на печатането на пари, от ЕЦБ бяха обявили през юли, че ще запазят основния си лихвен процент на рекордно ниското му настоящо ниво за продължителен период от време и дори може да продължат да го понижават. Оттогава представители на ЕЦБ смекчиха тази позиция, като президентът на германската централна банка Йенс Вайдман посочи на 11 юни, че ЕЦБ „не е обвързана с подобен ангажимент“.
Проучване на Ройтерс сред 70 икономисти, публикувано в сряда, показа, че ЕЦБ вероятно е приключила с понижаването на основната лихва, но все още е в състояние да предприеме други мерки за стимулиране на икономиката, която скоро може да се измъкне от рецесията.
Проучването бе проведено преди публикуването на данните за бизнес активността в еврозоната през юли, които показаха, че частният сектор се е разширил за пръв път от януари 2012 г. Това отнема част от натиска върху ЕЦБ да продължи да разхлабва монетарната политика.
04:19 | 14.09.22 г.