Паскал Лами, ръководителят на Световната търговска организация (СТО), поставя под съмнение степента на съгласуваност и стойността на двете главни търговски инициативи на САЩ. Той заяви пред Financial Times, че има много въпросителни относно това дали преговорите ще бъдат успешни и какъв ще бъде приносът им за либерализацията на световната търговия.
Към започналите тази седмица преговори между Европейския съюз (ЕС) и САЩ за осъществяване на транстихоокеанско търговско партньорство ще се присъедини и Япония. Това обаче бе посочено като сериозно предизвикателство пред целта на СТО за либерализиране на световната търговия, както гласи кръгът от преговори в Доха.
Само няколко седмици преди да напусне поста главен изпълнителен директор на СТО Паскал Лами пестеливо критикува търговските връзки между САЩ и ЕС. В интервю за Financial Times той споделя, че не е ясно дали властите във Вашингтон, Брюксел или Токио са измислили начин как едно трансатлантическо споразумение ще се съчетае с транстихоокеанско такова.
Опитът от миналото показва, че двустранните регионални сделки могат да бъдат трамплин за осъществяването на многонационални сделки. Създаването на редица единни условия като стандарт за безопасност на храните или пък търгуването с емисии на въглероден диоксид означава, че осъществяването на такива споразумения може да стане по-трудно в бъдеще.
Според Лами, ако се възприемат регулаторните стандарти на двустранно или на регионално ниво, това може да задълбочи интеграцията между страните. Но също така може да усложни процеса по постигане на споразумение в световен мащаб, свързано с регулаторната съгласуваност, и може да постави нови търговски бариери.
„И до момента няма решение на този проблем. Дори не знам дали има амбиции за разрешаването му. Не знаем кой ще създаде тази съгласуваност“, казва Лами. "Когато повдигнах този въпрос в Брюксел, от там ми отговориха да не се притеснявам и че те ще създадат тази съгласуваност. Когато зададох същия въпрос и във Вашингтон, получих същия отговор. Когато питах японците обаче, те казаха, че не знаят кой ще осигури съгласуваносттта. Основният въпрос е обаче дали това ще доведе до мултинационална конвергенция или не“, загрижен е Лами.
„Такива регионални споразумения се правят с намерението да се създаде „коалиция на желаещите", с която да се избегнат затрудненията относно наличието на земеделски субсидии, които пречат на търговията,“ казва той.
"Нито един от тези двустранни, многостранни, мини или мега преговори няма да доведе до споразумение за намаляване на субсидиите за селското стопанство", казва той. "Чували сме много за преговори между ЕС и САЩ за сключване на търговско споразумение. Но никой не казва дали тези огромни икономики ще намалят субсидиите, които пречат на търговията. А техният размер все още е голям. А може би положението е същото и за ЕС и Япония, или дори за Швейцария и Япония.“
Голямо търговско споразумение между ЕС, САЩ и Япония може и да не се осъществи към момента, но има предпоставки за постигане на съгласие в Бали по-късно тази година за намаляване на митническите бариери пред търговията.
„Таксите по границите сега добавят около 10 на сто към цената на световната търговия. Улесняването на търговските сделки ще спести значителни средства на бизнеса. Особено сега, когато средната цена на тарифите в световен мащаб е само 5%“, коментира Лами.
Търговските експерти и основните преговарящи лица определят срещата на министрите в Бали през декември като ключова за бъдещето на кръга от преговори в Доха.
13:27 | 04.09.22 г.